Какво ще бъде отражението на последните развития в Гърция върху България?

Във връзка с последните събития около гръцката криза запитахме анализатори какъв ще бъде ефектът от дълговите преструктурирания в Гърция и по-специално върху българските банки с гръцки капитали, върху гръцкия бизнес у нас, върху БФБ-София и върху цената на българския дълг? Гено Тонев, инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Капитал Мениджмънт:

Почти никакъв, защото нищо не се е променило. За съжаление южните ни съседи не успяха да направят "сделката на живота си" и се обрекоха на същите мъки и лишения, каквито биха имали, ако бяха обявили един обикновен, старомоден фалит.

С тази разлика, че сега дългът им вместо да намалее се увеличи (107 млрд. номинална редукция за сметка на нови 130 млрд. от EFSF), докато при фалит всички кредитори щяха да преглътнат загуба на 70-80 на сто от главницата и Гърция щеше да оцелее. Дори можеше да се върне на дълговите пазари до 4-5 години, когато евентуално ще е смъкнала дълга си до под 50 на сто от БВП - нещо, което след дълговия суап едва ли ще се случи през следващото десетилетие, защото никой нормален инвеститор не би дал заем на държава с дълг/БВП от 170% (и расте), и която има практиката да прехвърля всички загуби само върху частните си кредитори.

Красимир Йорданов, портфолио мениджър в УД ДСК Асет Мениджмънт:

Гръцката криза е резултат на дългогодишно разпределяне на доходи и държавни харчове, които както се оказа впоследствие икономиката на страната не може да си позволи. Поради това, независимо дали Гърция ще направи нужните реформи за връщане към конкурентоспособност или ще спре плащанията по външния дълг и ще излезе от еврозоната, доходите на гърците ще спаднат значително в краткосрочен план. Разликата е, че в първият случай няма да има резки сътресения, докато при втория – икономиката, финансовата и банковата система на Гърция ще изпаднат в колапс. От тази гледна точка преструктурирането на гръцкия дълг е стъпка в правилната посока, но за сбъдване на оптимистичния сценарий е нужно страната да спазва стриктно предписанията на международните кредитори за редуциране на фискалния дефицит. В противен случай, както правителството, така и частният сектор, скоро няма да могат да се върнат на международните пазари.

Дълговата криза в Гърция ще се отрази на банките с гръцки капитал у нас така, както се отразява и досега – дъщерните поделения в България връщат постепенно на своите собственици в Гърция отпуснатите преди кризата дългосрочни заеми, като ги заменят с вътрешен ресурс.

При всички положения проблемите на южната ни съседка влияят отрицателно на преките чуждестранни инвестиции у нас, но засега няма отрицателни ефекти върху пазара на вътрешния държавен дълг, поради значителните количества свободен кеш във финансовата система и свързаното с това високо търсене на български ДЦК.

Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на УД Статус Капитал:

Финансовата криза има отражение не само върху българските банки с гръцки собственици. По принцип международните банки ограничиха финансирането на поделенията си в Източна Европа. Очаквам част от гръцките банки у нас да бъдат продадени на нови собственици, като процесът може да започне и до края на годината.

Мисля, че рисковете за държавните дългове в Европа ще започнат да намаляват през годината, затова и поне международните процеси ще съдействат за намаляване на рисковата премия по български дълг. Друг е въпросът дали вътрешните процеси няма да действат в обратната посока. Надявам се, че не.