Рилски лен АД, гр. Самоков отчита 24% ръст на продажбите на продукция до 1,01 млн. лв. за 2011 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Общият ръст на продажбите е с 25% на годишна база до 1,36 млн. лв. за 2011 г. Загубата на текстилната компания намалява до 99 хил. лв. за 2011 г. спрямо 292 хил. лв. за 2010 г. Акциите на Рилски лен АД не са се търгували на БФБ-София въпреки че са листвани там.
Разходите за възнаграждения се увеличават с 14% на годишна база до 272 хил. лв. Разходите за амортизации са за 179 хил. лв. през 2011 г., сравнено със 215 хил. лв. за 2010 г. Паричните средства на дружеството се увеличават със 73 хил. лв. през миналата година до 125 хил. лв. в края на периода.
В края на годината Рилски лен АД няма нетекущи пасиви, а текущите са за 131 хил. лв., сравнени с текущи активи за 2,75 млн. лв., включително вземания от клиенти и доставчици за 1,65 млн. лв. Нетекущите активи на компанията са за 2 млн. лв., а собственият капитал за 4,6 млн. лв. в края на миналата година.
Дейността на дружеството е свързана с изкупуване, преработка и реализация на текстилни тъкани и изделия от тях. В последните години обаче тя е по-скоро продажба на недвижими имоти.
"През последните години най-вече на китайската инвазия, започна постепенно стесняване на пазара на текстил на българските производители. Тази тенденция се отрази с пълна сила и в дружеството ни, забелязва се едно постоянно намаление на обема на произвежданата продукция. Главна причина за това е свиването на пазари, особено на външния, от въздействието на бурния поток на текстил най-вече от Китай и Пакистан", се казва в междинния доклад за дейността.
"За тежкото състояние в което се намираме влияние оказва и остарелият машинен парк", се посочва в доклада. "Сградите, строени през 50-те и 60-те години на миналия век са в доста лошо състояние. По отношение на суровинната обезпеченост, на практика лен в България не се отглежда вече 20 години. През 2006 г. беше затворено и последното предприятие за първична преработка на лен във Велинград."
"Много е тежко положението и с кадрите. Специалист с висше текстилно образование не е постъпвал от десетина години. Не е по-добро положението и със средните специалисти. На практика някогашното текстилно училище вече не съществува", се казва още в доклада.