- Вие сте преживял ада да стоите пред борсов монитор 15 години, какво правехте и защо се отказахте от дилърството?
През 1993 г. започнах като брокер на 23 г. във великата ФБК София. Тогава сделките се правеха в кръчми, барове и на улицата. Всичко беше за първи път. До 2000 г. най-голямата единична сделка на ПБФБ беше моя с акции на София Банк. Участвах в превземането на БЗК АД като купувах акции от Съюза на глухите и научно техническите съюзи. Правих една от първите приватизационни сделки с Брейди облигации - фабриката за ски в Чепеларе. Това бяха щастливи години. От този период ми липсва Жоро Башикаров - Бог да го прости!
След това правих FX, и в някои от дните в дилинга почвахме водката от десет сутринта... После беше Хеброс Банк, 11 септември и суапа на министър Велчев. Тогава за половин година увеличих и current yield-a на портфейла на банката и оставих около 5 млн. долара unrealized capital gain. Междувременно се забих с мотора в една полицейска кола. Шефът на банката - индиецът - ме излъга за премия от 100 000 долара и тогава ударих моя "стоп лос" и затворих позицията "дилър". Слава на Бога, че се откачих от лудостта на дилинга, за което ми помогна и жена ми - Мариана Тодорова.
- А после?
После сам играх на БФБ в най-добрия период за около 3 години и преподавах на студенти, карах ски, играех тенис.
- Мнозина завиждат на направилите успехи, без значение дали спортни, бизнес, семейни и т.н. Може ли завистта да е градивна и защо често се случва хората да завиждат, без да могат да издържат на стреса и натоварването, което упражнява успелият?
Завистта не е български феномен, другите народи също са завистливи. При нас, според Иван Хаджийски, тя е резултат на опростените условия на живот (които продължават и днес близо 100 г. след И. Хаджийски) и отдаването на успеха на случайност и връзки, а не на умения, знания, издръжливост. Колкото по-сложен и урбанизиран е професионалният живот, толкова по-малко завист има. Сега се признава само видимото, а не мощта на интелекта.
В семеен, личен план завистта разрешава душевния дискомфорт или когнитивния дисонанс. Завистливите хора са обикновено много нещастни и те искат да вярват, че и другите са нещастни, изневеряват, мъжете по правило бият жените си и т.н., за да разрешат душевния си дискомфорт и така да избягат поне за малко от ада на собственото си нещастие.
- Като говорим за "успелия", кога нашият успех се превръща в нашия провал?
Когато забравим ценностите от Библията и когато не сме в състояние да разберем, че вече имаме девиантно поведение.
- Казвате, че някои дори хиляда лева да откраднат не могат да спят с месеци, а други крадат милиони и лъжат наляво и надясно и пак спят спокойно. Когнитивният дисонанс ли е причината или има и друго обяснение?
За ценностната система на един човек кражбата на хиляда лева ще доведе до дискомфорт, а за друг когнитивният дисонанс вероятно ще настъпи едва при много тежко нарушение на възприетите норми - например убийство.
- В момента сте преподавател по Поведенчески финанси във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Какво включват поведенческите финанси, за кого са полезни те?
Поведенческите финанси изучават ирационалното поведение, склонностите и систематичните грешки, допускани от психично здрави индивиди при управление на пари и богатство. Те са полезни за всеки, който иска да преодолее зависимостта си към ирационалното поведение и да постигне по-добри резултати в икономическата си дейност. В по-широк смисъл Поведенческите финанси могат да ни направят по-щастливи.
- Считате ли, че в България е време да има успех професията личен финансов консултант? В крайна сметка всеки човек не може да придобие нужната финансова култура и вероятно е по-евтино да си плати, отколкото да прави едни и същи грешки в семейния си бюджет отново и отново. (Не включвам кредитните, застрахователните и инвестиционните консултанти, а по-общ консултант, покриващ и тези области, но фокусиран силно върху семейните бюджети.)
Кризата изяде много от парите на богатите в България и ги накара да търсят съвети от професионалисти. Но все още е рано. При най-ценното, което имаме - здравето - богатите искат съвет, само когато има проблем, т.е. те са ирационални и неграмотни за най-важното. Тези, които дават такива съвети, трябва да са истински професионалисти и да искат много високо заплащане. Или по-добре да не съветват.
преди 12 години RE : същността на интервюто е така наречения "стоп лос на щастието" -----------------------------това е безусловно , но само на пръв поглед!На пръв поглед дори интервюто е обективно , но пак само на пръв поглед.Задаваш ли си въпроса-защо точно този човек ще те съветва как да избегнеш загуби (все пак Инвестор не а "социално" място) - че той преподава поведенчески Финанси - не е алтруист - т.е. ПРОДАВА нещо на хора които са си купили правото да го слушат..........а на тези които нищо не са купили-на тях или няма да им каже нищо,или ще им каже нещо което ........няма да върши много работа.----------НА Пазарите има ТРИ вида стоп-лос - на продавачите,на купувачите и ???Пазар не се прави от продавачи и купувачи - трябва някой който да поддържа пазара- т.е. да го засилва и да го спира - важен е неговия "стоп-лос" - а Неговият стоп-лос се задейства през 2008 - дали вече не е време за профити пак ?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ricco, направо ми четеш мислите:) Много ми харесва синтезирането и дори разширеното изводче от материала. Едва ли можеше да се каже по-добре.същността на интервюто е така наречения "стоп лос на щастието" - т.е. границата, до която човек изпитва удоволствие от това което прави (пък било то и пари) и отвъд която става роб на това, което прави и което (вече) не му носи удоволствие. И въпреки, че не му носи удоволствие той продължава да го прави залъгвайки се или с това, че преди му е носело удоволствие или с това, че и другите правят така или с други оправдания. И забравя, че все пак, НАИСТИНА, всичко се прави за едното щастие. А човек е конструиран така, че щастието минава само и единствено през сетивата му ("Всички трудове на човека са за гърлото му"), а не през абстрактни понятия като размера на банковата му сметка или активите му на борсата. За това иде реч. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Иначе, ако се погледне от какво страда най много икономиката на БГ - липса на добър бизнес климат, корупция, беззаконие, липса на образовани професионални кадри, отделният Българин, НЕ ДЪРЖАВАТА, би трябвало да се замисли и да разбере, че НАЙ-ДОБРАТА ИНВЕСТИЦИЯ Е В САМИЯ НЕГО - да се образова и да престане да краде и да започне да работи С другите, а не срещу всички останали. Тогава, ще има за всички поне човешки минимум и ще изчезне, дай боже, тази патологична обсебеност, да се трупат "мъртви активи" Ама нали сме в омагъосан кръг, няма да е лесно.."Много ми хареса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Иначе, ако се погледне от какво страда най много икономиката на БГ - липса на добър бизнес климат, корупция, беззаконие, липса на образовани професионални кадри, отделният Българин, НЕ ДЪРЖАВАТА, би трябвало да се замисли и да разбере, че НАЙ-ДОБРАТА ИНВЕСТИЦИЯ Е В САМИЯ НЕГО - да се образова и да престане да краде и да започне да работи С другите, а не срещу всички останали. Тогава, ще има за всички поне човешки минимум и ще изчезне, дай боже, тази патологична обсебеност, да се трупат "мъртви активи" Ама нали сме в омагъосан кръг, няма да е лесно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Така сме в омаг'ъосан кръг - като икономиката не расте, няма достатъчно за всички, като няма достатъчно за всички, най-нахалните и примитивните прибират лъвския пай, за другите - К., като е така, ние другите да не сме будали - няма особен смисъл да се работи почтено, ще крадем, щото всички го правят. Е, ама икономиката та ка няма да порастне. Пак сме в началото.Иначе, за жилищата - в 95% от времето и почти навсякъде по света те са се доказали като ниско рискова и добра ДЪЛГОСРОЧНА инвестиция. Нищо лошо в това, че хората искат известна сигурност - човешко е. Само, ако преинвестираме сами участвуваме в създаването на икономически балони, а те се пукат рано или късно, и после боли много...Тоест мерете си хапките!От друга страна, ако парите ми не са на сигурно в банката, аз бих разпределил риска си - част в имоти, част в банката, част на борсата. 100% сигурност никъде няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Статията не е нито оригинална, нито лоша - човекът е чел, очевидно, но няма някаква своя мисъл.Май става дума за това всеки да си премерва хапките в живота, да не му заседне. Българите след много години нямане в социализма, решиха, че със "демокрацията" трябва да заживеят материално като хората на запад и то, много бързо. Първо, бързо това не става, а още по- не става, защото социализма научи хората на мързел и наготово, на фалшива сигурност и на корупция. Ето ти сега не свобода, ами слободия като резултат. В тази нефункционираща държава, заради корупцията и беззаконието не се създават богатство и работни места/заплати. Хората твърде малко варват, че с честен труд може да се живее нормално (екзестенциален минимум дори). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Българите сме много богати с мъртви активи - в София жителите са с над 90% собствени жилища. И ги тътрузим до гроба си, като те убиват в изключително голяма степен предприемчивостта ни. Защото сме смазани от мъртвия актив, който изпива силиците ни всеки ден и ни кара да си мислим: "Каквото ще да става, нали имам покрив над главата."Ако става въпрос за Второ жилище, бих се съгласил, но за основно не! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Добра статия ! Ще си я запазя. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Няма такова нещо, като "опростен заем"...длъжникът винаги си плаща, по един или друг начин, а нашето законодателство защитава кредитора в максимална степен...за жалост, познавам няколко човека с имоти изнесени на публична продан отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Всъщност огромният брой неизползваните жилища изкуствено оскъпяват малкото използвани жилища.. което в крайна сметка води до неефективна икономика. Хората, фирмите, магазините имат много по-големи разходи по настаняването отколкото ако всички жилища се използват ефективно. Тези разходи се калкулират в цените на стоките и услугите. Вместо парите да отиват за заплати отиват за скъпи имоти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар