- Кои са трудните професии и защо?
Всички професии са трудни - пилотът отговаря пряко за човешкия живот, както и шофьорът на автобуса София-Варна. Някои професии са много бързи и са свързани с пари, които вече не са средство, a цел сами за себе си - т.е. те са Postmoney. При такива професии се полудява и е добре всеки участник да има "стоп лос" (ограничаване загубата - бел. ред.) на щастието си.
- Казвате, че трудни са професиите в които трябва да се вземат бързи решения, като например дилъри на ценни книжа и валути, полицаи, хирурзи, пожарникари и други. Защо това е така и трябва ли да избягваме тези професии?
Вероятно защото следват и бързи отговори - дали си бил прав или не. Ако дълго време си прав десетки пъти на ден е трудно да се издържи. Ако дълго време грешиш десетки пъти на ден отново е много трудно да се издържи. Всеки има право да изживее професията си. Но нека не приключва с алкохолизъм, самоубийства, наркотици. Тук става въпрос за създаване и спазване на личен "стоп лос" на щастието.
- Вероятно именно поради трудността на бързите решения Айнщайн нарича 8-мо чудо на света дългосрочното инвестиране, а не краткосрочното, което е доста изнервящо?
За бързите решения трябва интелект, смелост и желязна дисциплина. Всеки смел и умен войник става много добър убиец и самотник, той няма нужда от никой друг. Така са дилърите - имат нужда само от екран, нищо друго. По едно време ника ми беше Pana The Lonely Warrior - звучи секси, но е страшно да стигнеш до там. А за дългосрочното инвестиране е необходима мъдрост и дисциплина.
- Възниква въпросът защо някои предпочитат да не правят вертикално издигане в кариерата си, а други драпат с всички сили да правят бизнес и кариера. Дали вторите не играят Postmoney?
Вероятно да. Целта на такъв тип развитие е свързана с повече пари. А повечето пари са задължително Postmoney.
- Мнозина твърдят, че спестяват, развиват бизнес или строят къщи заради децата си, доколко това не е илюзорно и къде е границата между прехвърлянето на богатство между поколенията?
Доколкото протестантският дух и трупането на богатство е валиден, дотолкова е оправдано и това твърдение. В момента в консумеристките общества, и особено новите консумеристки общества, наследството и децата са по-скоро извинение за дивашкото желание за пари и потребление.
- Ако човек определи таргет от 20 000 лв. печалба за годината, трябва ли да определи предварително колко да изхарчи, особено ако планът бъде преизпълнен, например с 30%?
Една от известните в Поведенческите финанси склонности е "Менталното счетоводство". Бидейки ирационални, хората ментално разделят парите и тяхното харчене по различен начин. Например от заплата спестявам 20% всеки месец, а премията ще похарча наведнъж. Или пък - в къщи ще ядем боб чорба, а в заведение - френска лучена супа и гъши дроб, и като резултат спестеното се обезсмисля. Таргетът за изкарани пари и неговото преизпълнение не бива да води до възприемане на парите по различен начин и до задължителна промяна в поведението ни - нова кола, любовница и кока. Парите са едни и същи и е необходима дисциплина в отношението към тях, за да бъде постигната дългосрочната ни цел, без парите да изнасилят нас и душата ни.
- Менталното счетоводство има доста аномалии, като например крайно скъперничество или крайно прахосничество. Те вероятно се оформят в детството, случва се децата на скъперници да са прахосници. Тези поведения девиантни ли са и трябва ли да се лекуват?
Ирационалността на хората ги тласка към склонността им да допускат ситематични грешки, описани от менталното счетоводство. Това, което казвате за скъперници-прахосници е много интересно, но е по-скоро девиантно поведение и не е от областта на когнитивната психология и може да се търси помощ от специалисти - психотерапевти.
- Мнозина са закотвени към дадена ситуация. Например баби с големи апартаменти в центъра нямат пари за парно, но не искат да продадат жилището си за по-малко, често водени и от мотива да има наследство за децата. Други пък все още поддържат къщи и коли, отговарящи на загубен стандарт. Защо е толкова трудно да се пренастроят и да започнат на чисто?
Закотвянето е известна склонност, описана от поведенческите финанси. Тя се базира на възприемане на определена стойност, число, ниво, състояние като котва и след това всички съждения се правят от тази изходна точка. Много е трудно изкъртването на такава котва, особено при възрастни хора. Друг случай е известната грешка при дилърите "всяка позиция излиза" поради закотвянето към конкретно ценово ниво и актив. Най-сложното е, че при ирационалното поведение на хората никога не действа само една склонност, а по две, три и повече. Тогава самодеконструкцията на поведението е почти невъзможна.
- Има известен парадокс. Мнозина работят, за да може после да дадат на децата си бъдеще и да могат да си почиват. А всъщност в момента нито си почиват, нито са близо до семейството си, включително в мислите си. Защо отлагат щастието за бъдещето, което така и не идва?
Изцяло съм съгласен! Защото са загубили ценностите си. Помните ли от филма Семейство Сопрано - един от убийците мафиоти застреля приятеля си и след това се прибра и започна да гали и прегръща сина си.
- В книгата си споделяте изследването, че човек плащал някога за секс е по-нещастен от другите. Претендира ли плащащият, че с пари се купува всичко, включително любов?
Плутчик, определя изневярата като композитно чувство - удоволствие и страх. Удоволствие от действието и страх от последствията. Следва когнитивен дисонанс или душевен дискомфорт, който измъчва известно време извършителя - докато загрубее и вече няма значение, т.е. стане повече животно, отколкото човек. Консумеристите са повече животни, отколкото хора, и за тях любовта е всъщност подчинение, секс, пари и нова стока - те са новофилици (желанието за ново само защото е ново).
- Как може да се избяга от проблема да купуваме вещи, например коли и къщи, а после те реално да ни притежават, защото започваме да се грижим за тях?
Тук говорим за гладни очи, алчност, новофилия, липса на задоволяване на сексуалността в много широк смисъл и съответно живот и задоволяване чрез заместители и много правилно - ставаме техни роби и все по-несвободни хора. Решението е рационално поведение и постигане на щастие - не чрез предмети, а чрез душевно равновесие.
преди 12 години RE : същността на интервюто е така наречения "стоп лос на щастието" -----------------------------това е безусловно , но само на пръв поглед!На пръв поглед дори интервюто е обективно , но пак само на пръв поглед.Задаваш ли си въпроса-защо точно този човек ще те съветва как да избегнеш загуби (все пак Инвестор не а "социално" място) - че той преподава поведенчески Финанси - не е алтруист - т.е. ПРОДАВА нещо на хора които са си купили правото да го слушат..........а на тези които нищо не са купили-на тях или няма да им каже нищо,или ще им каже нещо което ........няма да върши много работа.----------НА Пазарите има ТРИ вида стоп-лос - на продавачите,на купувачите и ???Пазар не се прави от продавачи и купувачи - трябва някой който да поддържа пазара- т.е. да го засилва и да го спира - важен е неговия "стоп-лос" - а Неговият стоп-лос се задейства през 2008 - дали вече не е време за профити пак ?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ricco, направо ми четеш мислите:) Много ми харесва синтезирането и дори разширеното изводче от материала. Едва ли можеше да се каже по-добре.същността на интервюто е така наречения "стоп лос на щастието" - т.е. границата, до която човек изпитва удоволствие от това което прави (пък било то и пари) и отвъд която става роб на това, което прави и което (вече) не му носи удоволствие. И въпреки, че не му носи удоволствие той продължава да го прави залъгвайки се или с това, че преди му е носело удоволствие или с това, че и другите правят така или с други оправдания. И забравя, че все пак, НАИСТИНА, всичко се прави за едното щастие. А човек е конструиран така, че щастието минава само и единствено през сетивата му ("Всички трудове на човека са за гърлото му"), а не през абстрактни понятия като размера на банковата му сметка или активите му на борсата. За това иде реч. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Иначе, ако се погледне от какво страда най много икономиката на БГ - липса на добър бизнес климат, корупция, беззаконие, липса на образовани професионални кадри, отделният Българин, НЕ ДЪРЖАВАТА, би трябвало да се замисли и да разбере, че НАЙ-ДОБРАТА ИНВЕСТИЦИЯ Е В САМИЯ НЕГО - да се образова и да престане да краде и да започне да работи С другите, а не срещу всички останали. Тогава, ще има за всички поне човешки минимум и ще изчезне, дай боже, тази патологична обсебеност, да се трупат "мъртви активи" Ама нали сме в омагъосан кръг, няма да е лесно.."Много ми хареса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Иначе, ако се погледне от какво страда най много икономиката на БГ - липса на добър бизнес климат, корупция, беззаконие, липса на образовани професионални кадри, отделният Българин, НЕ ДЪРЖАВАТА, би трябвало да се замисли и да разбере, че НАЙ-ДОБРАТА ИНВЕСТИЦИЯ Е В САМИЯ НЕГО - да се образова и да престане да краде и да започне да работи С другите, а не срещу всички останали. Тогава, ще има за всички поне човешки минимум и ще изчезне, дай боже, тази патологична обсебеност, да се трупат "мъртви активи" Ама нали сме в омагъосан кръг, няма да е лесно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Така сме в омаг'ъосан кръг - като икономиката не расте, няма достатъчно за всички, като няма достатъчно за всички, най-нахалните и примитивните прибират лъвския пай, за другите - К., като е така, ние другите да не сме будали - няма особен смисъл да се работи почтено, ще крадем, щото всички го правят. Е, ама икономиката та ка няма да порастне. Пак сме в началото.Иначе, за жилищата - в 95% от времето и почти навсякъде по света те са се доказали като ниско рискова и добра ДЪЛГОСРОЧНА инвестиция. Нищо лошо в това, че хората искат известна сигурност - човешко е. Само, ако преинвестираме сами участвуваме в създаването на икономически балони, а те се пукат рано или късно, и после боли много...Тоест мерете си хапките!От друга страна, ако парите ми не са на сигурно в банката, аз бих разпределил риска си - част в имоти, част в банката, част на борсата. 100% сигурност никъде няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Статията не е нито оригинална, нито лоша - човекът е чел, очевидно, но няма някаква своя мисъл.Май става дума за това всеки да си премерва хапките в живота, да не му заседне. Българите след много години нямане в социализма, решиха, че със "демокрацията" трябва да заживеят материално като хората на запад и то, много бързо. Първо, бързо това не става, а още по- не става, защото социализма научи хората на мързел и наготово, на фалшива сигурност и на корупция. Ето ти сега не свобода, ами слободия като резултат. В тази нефункционираща държава, заради корупцията и беззаконието не се създават богатство и работни места/заплати. Хората твърде малко варват, че с честен труд може да се живее нормално (екзестенциален минимум дори). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Българите сме много богати с мъртви активи - в София жителите са с над 90% собствени жилища. И ги тътрузим до гроба си, като те убиват в изключително голяма степен предприемчивостта ни. Защото сме смазани от мъртвия актив, който изпива силиците ни всеки ден и ни кара да си мислим: "Каквото ще да става, нали имам покрив над главата."Ако става въпрос за Второ жилище, бих се съгласил, но за основно не! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Добра статия ! Ще си я запазя. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Няма такова нещо, като "опростен заем"...длъжникът винаги си плаща, по един или друг начин, а нашето законодателство защитава кредитора в максимална степен...за жалост, познавам няколко човека с имоти изнесени на публична продан отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Всъщност огромният брой неизползваните жилища изкуствено оскъпяват малкото използвани жилища.. което в крайна сметка води до неефективна икономика. Хората, фирмите, магазините имат много по-големи разходи по настаняването отколкото ако всички жилища се използват ефективно. Тези разходи се калкулират в цените на стоките и услугите. Вместо парите да отиват за заплати отиват за скъпи имоти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар