- В книгата ви се цитира изследване, че бедни страни от Карибския басейн, Латинска Америка и Африка са лидерите в индекса на щастието. Защо Европа и САЩ не са, а пък страните от бившия соцлагер са най-назад?
Колкото по-слабо са атакувани емоциите и ирационалността на човека, толкова по-щастлив е той. Първата група страни имат по-различна психология от пазар-консумеризъм и перцепция за щастие. Хората от бившия соцлагер се чувстват излъгани от революцията и съжаляват за "пропуснатия шанс" да участват отначало в консумеризма. И сега страхотно много бързат... да наваксат и поради това са много нещастни. Само вижте лицата на всичките ни политици и богати бизнесмени.
- Какво е възприятието за щастие на хората в Латинска Америка, за да са по-щастливи от другите?
Моята трактовка е че в тези страни хората страдат по-малко от "болестта на парите" (Money Sickness Syndromе) и са по-щастливи, макар и по-бедни, защото ценностната им система не е основана толкова много на консумеризма.
- Има ли изследвания кой е по-щастлив - бедните, средната класа или богатите? Щастливи ли са българските политици и бизнесмени или са лакоми за още власт и/или пари?
Изследванията в САЩ показват че най-силният единичен импулс за щастие се свързва със секса. В същото време General Social Surveys of the USA 1988-2002 показва, че богатите не правят повече секс от тези с ниски доходи. Следователно по този признак - богатите не са по-щастливи.
За България не разполагам с такива данни. А за нашите политици и бизнесмени, както казах по-рано, вижте добре лицата и очите им - загрубели, нещастни, мътни. Алчността и бързането ги прави и завистливи на всичко отгоре. Забравят че в Библията е казано "Корен на всички злини е сребролюбието" и още "...среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помисли че с пари се добива дарът Божий".
- Доколко е важно общественото мнение, което кара мнозина да вдигат летвата и в мнението на колко човека и кои точно трябва да се оглеждаме?
Хората са емоционални и ирационални същества. Консумеризмът ни атакува всяка секунда отвсякъде - с емоции, лайфстайл, сексуалност и иска от нас пари за да консумираме повече и да живеем като на кино - философията е мъртва и живеем при такъв обществен договор. Тези, които казват обратното ги считат за луди и сектанти. Най-лесното е да говорите с някой дядо или баба за това какво им е било достатъчно за да бъдат щастливи.
- Означава ли това, че без телевизия и медии, които са основните канали на консумеризма, ще сме по щастливи?
Медиите са нещо много хубаво, стига да не лъжат и измислят небивалици за пари и да не деформират съзнанието ни само към консумация. Медиите не са лоши сами по себе си. Лоши сме ние хората и тези, които управляват медиите.
- Имате ли впечатления къде хората са по-щастливи? Например в стари еснафски градове като Пловдив и Шумен, в забързаната и изнервена София, или в морските градове Бургас и Варна?
Нямам представителни данни. Личните ми впечатления са, че хората които останаха в провинцията са удовлетворени от нея и нямат душевния дискомфорт на заминалите. Заминалите в София не са се интегрирали в големия град, а пък не искат да се върнат в малкия. Това ги тормози и ги прави зли и завистливи. А софиянци, губейки статуса си, станаха също зли и мразещи хората от провинцията.
- Защо някои страни като Франция и Великобритания се опитват да въведат индекс на щастието? Кои компоненти влизат вътре?
Вероятно някой от политиците е решил да стане по-популярен, вслушвайки се в някой съветник... Папа Бенедикт XVI изрично казва, че в богатите общества хората живеят в морална и духовна бедност, вътрешният им живот е дезориентиран и страдат от различни форми на безпокойство. А Библията казва "Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища". Индексите се композират на база на следните въпроси: колко обезпокоен се чувствате, какво ви се струва че е ценно, удовлетворен ли сте от живота и т.н.
преди 12 години Според мен щастието е в постоянната борба за оцеляване , а не в постигането на някаква достатъчност - когато сетивата се притъпяват и щастието бяга. С две думи или вървиш напред или спираш и изчезваш. Интересно четиво . По мои наблюдения повечето решили да ударят спирачките не преценяват момента и вместо в удоволствие и безпределно щастие изпадат в перманентно сътояние на скръб и отчаяние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Бих искал да Ви допълня. Ако пази Боже престанеш да плащаш месечните вноски, не само губиш "нещото". Продължават да те гонят до последното евроцентче, даже и от лихвичките по просрочието. Та даже и да си живял 10 години в ипотекирано жилище за 20 години и те изхвърлят, ще продължиш да си плащаш и за останалите 10 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Абе продължавам да не разбирам за кво спорите :))Тия дето искат да живеят под наем - ми кой ви спира бе?? :)))Тия дето искат да си напазарят апартаментче - ми кой ви спира бе??? :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Съгласен съм. За да спестяваш, трябва да си наложиш желязна финансова дисциплина, а това не е никак лесно. Готовите пари изкушават - хайде един шопинг тур из моловете, хайде една екскурзийка, хайде нова кола... И парите заминават. Докато при ипотеката е ясно - всеки месец автоматично ти теглят определена сума от заплатата и трябва да се оправяш с останалите пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Смисълът за апартамент на кредит е индивидуален. Ако може да погасиш кредита за под 10г. определено е по добре да купиш вместо да живееш под наем. Сметката със спестяването е много трудна в предвид, че повечето хора когато има да плащат кредит заделят повече пари. Отколкото когато имат сериозни спестявания, говоря от личен опит - при 20-30 хил. евро в банката живееш някак по на широко.Другото е, че в момента ГПР по ипотечен кредит има и за под 8%. А повечето хора, които взимат много дългосрочни кредити са често с преференциални условия - например защото са служители на банката - ГПР от 4-5% е напълно постижим в такъв случай. Аз лично смятам, че елементарния начин за избор между наем и покупка е разходите(сметнати с ГПР) да се сравнят със стойността на наема. При По-нисък наем - живееш под наем, по-нисък ГПР - купуваш.За статията - мътрви активи са тези, който не се използват и не носят доход. Собственото жилище за живеене си е богатство, което над 60-70г възраст е безценно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Отговарям ти три пъти, защото има ограничение в дължината на отговора.Именно - елементарни изчисления.Вноската при ипотечен кредит за 30 години за необзаведен апартамент е точно 3 пъти по-голяма от месечния наем за същия, напълно обзаведен апартамент.Ако на теб спестявания от 50 000 Евро ти се струват "нищо" - твоя работа.И да ти кажа, като слагаш по много въпросителни и удивителни, това не прави съобщението ти по-смислено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Уважаеми Voldemor, не проследих полемиката Ви с Crux (много мнения станаха под тази статия), но във Вашата логика "плащаш и имаш нещо, или плащаш и нямаш нищо" нещо куца в частта и, когато става дума за плащане с ипотечни вноски. Ако ипотеката е, да кажем, за 20 г., плащаш 240 вноски и "имаш нещото" чак след това. Ако, пази Боже, престанеш да можеш да плащаш месечните вноски, губиш "нещото". А вече направените ипотечни вноски са изиграли ролята на месечен наем, но по скъп. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Явно сериозно съм навлезнал в болното ти място, щом на три пъти ми отговаряш!!!! Конкретни примери има много, включително и примери, когато наследяваш милиони и ги пропиляваш в *** и недалновидни инвестиции. Но в случая е важно едно - РАЗЛИКАТА - тази разлика между наем и ипотечна вноска толкова ли е голяма??? Инвестицията в недвижимост толкова ли е краткосрочна??? Елементарни изчисления колега!!! И освен това, елементарна логика - плащаш и имаш нещо, или плащаш и нямаш нищо???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Поправка: Г-н Боян Иванчев явно също го усеща. И не само... :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Ricco, направо ми четеш мислите"Ами възможно е... :) Но все пак, предполагам, че и двамата усещаме набиращия сила вятър на промяната. Вятър, в който се усеща един стар и същевременно позабравен аромат - ароматът на щастието. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар