Скъпо или евтино беше продаден Булгартабак?

Сделката за 79,83% от капитала на "Булгартабак" е пред финализиране, като предстои само плащане на цената от 100,1 млн. евро от одобрения купувач "БТ Инвест" ГмбХ. Според министъра на икономиката Трайчо Трайков, предложената сделка за "Булгартабак" е по-добра спрямо предходните опити за продажба. Анализ на холдинга показа, че той разполага с кеш в размер на 167 млн. лв., но срещу него стоят текущи задължения за 213,3 млн. лв. За последните 10 години държавата е получила 142 млн. лв. от дивиденти от "Булгартабак холдинг" АД, а сега ще получи наведнъж близо 200 млн. лв. Според 74% от гласувалите в анкета на Investor.bg, приватизацията на Булгартабак холдинг АД трябваше да се осъществи през борсата. Ето и мненията на икономистите и анализаторите: Лъчезар Богданов – Industry Watch:

Коментарът ми е с уговорката, че не съм запознат с детайлите по сделката за "Булгартабак холдинг". По принцип цената при пазарната икономика се определя от пазара. Така че в този смисъл смятам, че при така поставените условия и правила за избор на купувач от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, респективно от правителството, възможно е това да е най-добрата цена.

От друга страна ще повторя и позицията си, изказана още преди да се знае кой ще е купувачът на цигарения холдинг и на каква цена – не се знае дали това са най-добрите правила за избор на стратегически инвеститор. В тази връзка според мен няма такова понятие като „социална приватизация“, а при посочената сделка бяха поставени и условия да не се съкращават работници например. Или накратко - каквито са правилата, такива са и резултатите по сделката.

Относно сделката за "Булгартабак холдинг" ще отбележа, че още при обявяване на условията по търга акцента при конкурсните условия беше поставен върху социалните изисквания като изкупуване на определени количества тютюн и запазване на работните места. Още тогава се знаеше, че „тежестта“ на цената при избора на купувач няма да е голяма. Така че тези „непарични“ ангажименти, поставени пред потенциалните инвеститори главно по настояване на синдикатите, отнеха от цената. А това означава, че по принцип не би трябвало да има очаквания за много висока цена при продажбата на холдинга. Може да се предполага, че при повече кандидати за купувачи щеше да има и по-висока цена по сделката - обаче когато почти няма ценови условия, няма на практика и ценова конкуренция. Ще обобщя, че постигнатата цена по сделката от 100,1 млн. евро е логичен резултат при така заложената схема за приватизация на Булгартабак Холдинг.  

Иво Толев, управляващ партноьр в УД "Ултима Капитал Мениджмънт" ЕАД: За бизнес, който не е много ясно прогнозируем и на фона на съседната конкуренция (BAT Румъния), цената към този момент е приемлива. При очакваните силно рестриктивни здравни регулации и свиване на пазара е по-добре да се вземе 1 лев днес, отколкото 2 лева утре.

Доказателство за това са няколкото умишлено провалени опити за приватизация на БТХ. Именно те доведоха до сегашната цена. Явно, че тя е горещият картоф, който никой не иска да държи, но всеки иска да го има. От тази гледна точка недоволни винаги ще има. Особенно при сделки от подобен калибър.

Икономически късогледо е обаче да се разглежда само цената като номинал. Последното решение за субсидия на тютюнопроизводителите (143 млн. лв. под формата на национални доплащания от бюджета за обработвана площ) дава много ясна представа дали е адекватна тя.

За съжаление обаче схемата „тютюнопроизводство срещу гласове” години наред замъглява представите за цена и стойност, както на електората, така и на политиците. А второто понятие може да акумулира и отрицателен знак, особенно при тези субсидии (70 млн. лв. през тази и 73 млн. лв. през 2012 г.)

Да споменем и нелепите минали решения за промени в адвалорната част на акциза. Те донесоха на хазната приход, но не от продукцията на БТХ, а предимно от чуждите вносители на пазара. По този начин няколко кабинета изтъкваха мъгливи индулгенции срещу гласовете, които искаха. Въпреки тези опити за защита, обречения монополист Булгартабак изгуби значителен дял от пазара. Респективно – от своята стойност.

Така че по-добре е да инкасираме и оставим БТХ да носи косвен приход (ДДС, акцизи и осигуровки), отколкото да притежаваме собственост с преки разходи. Ако БТХ се разгледа обаче предимно като активи - разбира се, винаги може да се иска повече. Стефан Асенов, анализатор: С публично известната информация не е възможно да се определи точната цена на Булгартабак холдинг АД. За мен, при недостатъчната информация, оценката на приватизационната цена на холдинга по методите: борсова цена към момента, печалба за полугодието и/или минали години и други използвани методи не е меродавна! Пред сделката седят следните проблеми и неясноти:   - За мандата на настоящето правителство приватизацията закъсня с повече от две години и половина.   - Липсва национална стратегия за приватизация? По какъв начин ще се извършва, в кои случаи по борсов начин и в кои случай по извънборсов, в т.ч. и защо? Кои държавни активи, акции и дялове ще бъдат приватизирани и кои не? Кои държавни дружества ще останат в забранителния списък и кои не?   - Липсва анализ (или поне не е публично известен) на перспективите за развитие на този бранш в световен мащаб и в частност за България и БТХ АД за следващите поне 10 години, на базата на който могат да се прогнозират тенденциите и приходите на дружеството.   - Защо се приватизира холдингът, а не отделните дружества?   - Защо БТХ АД се приватизира по извънборсов начин при положение, че световният опит, в т.ч. и българският, показва, че най-добра цена се постига именно ако сделката мине на регулиран, борсов пазар на приватизационен сегмент? Според мен в момент, когато българските граждани и бизнес усещат с максимална сила негативите от глобалната финансова криза и сме на прага на вторична такава, която вероятно ще бъде последвана от рецесия или депресия, най-важно за държавата би трябвало да бъде да получи възможно най-висока цена за продаваното дружество! В случая за мен е необяснимо защо социалните критерии и изкупуването на тютюн носят най-много точки? Та нали холдингът отдавна вече не е монопол, а един от многото играчи на българския пазар! Какво значи задължение да се изкупуват по 5 хил. тона тютюн годишно при либерализиран пазар и производство към момента от около 25/30 хил. тона годишно?

Същото се отнася и до клаузата за запазването за тригодишен период на средносписъчния състав на работещите и заплатите им. В същото време се позволи на купувача в рамките на 12 месеца и на 10 години да затваря поетапно, но без да прекратява производствена и търговска дейност? Подобна е ситуацията и с обещаните инвестиции. А те са за 2 години в размер на 7 млн. лева, което е дори по-малко от правените към момента от холдинга годишни инвестиции! Не ми е известно да съществува клауза относно запазването на обемите продукция за определен период? При положение, че интересът на българската държава е данъците да се плащат тук и в хазната да постъпват средства в същия размер (стотици милиони левове на година) от акциз, ДДС, осигуровки и т.н. Липсва информация какво стои зад тези 562 млн. лева активи на холдинга към 31.06.2011 г.? По какъв начин и метод са оценени сградите, машините, съоръженията, марките, интелектуалната собственост и др. активи, собственост на холдинга? Кой седи зад офшорната компания собственик на австрийското дъщерно дружество и защо се позволява на офшорни капитали да приватизират структуроопределящо предприятие? Защо липсва клауза, която да забранява не само продажбата на акциите от холдинга, а и на самото офшорно дружество? Всички тези въпроси и неясноти не ми позволяват да направя експертна оценка на цената на холдинга. Те не могат и да ме убедят, че е защитен по най-добрия начин интересът на държавата и са постигнати оптималните условия по сделката. От друга страна се чувствам и длъжен да индикирам за негативите, които ще последват за българския капиталов пазар, в когото доверието и в момента не е високо. През 2010 г., когато повечето развити борси показаха двуцифрени положителни резултати, българската със същите проценти се понижи. Повишенията на водещите индекси от първите месеци на 2011 г. вече са минало и бяха изтрити. Липсва ликвидност, липсват и нови дериватни инструменти, с които да се дадат нови възможности на инвеститорите. За да се промени тази ситуация трябват спешни мерки от страна на българските компетентни институции за развитието на капиталовите пазари. В това число: създаване на държавна стратегия за развитието и подпомагането на капиталовите пазари; стартиране на борсовата приватизация; създаване на правила за търговия с нови инструменти на БФБ и др. На този фон акциите на БТХ АД (около 20%) се търгуват на БФБ от създаването на приватизационните фондове. През годините бяха на различни нива, а през бума от 2005 г. институционални и индивидуални инвеститори пълнеха пакети на около 50 лева/акция, а цените стигнаха и доста по-далеч. Такива инвеститори са както бившите пенсионни фондове (сега инвестиционни дружества или холдинги), така и пенсионните фондове, договорните фондове и редица юридически и физически лица. Те ще са директните губещи от тази извънборсова сделка. Това е така защото според ЗППЦК купувачът няма да има задължение да отправи търгово предложение. По този начин всички инвеститори, доверили се на българската фондова борса ще бъдат излъгани и няма да могат да продадат притежаваните от тях акции дори на нива близки до тези от приватизационната сделка. Пазарът го доказва. След обявяването на сделката цената прогресивно пада? По този начин БФБ губи и малкото останало доверие към нея.

Свързани компании: