П. Василев: Част от инвеститорите все още търсят лесните печалби

Петър Василев е роден през 1975 г., завършил е Стопанско управление и Счетоводство в УНСС (1998). Кариерата му започва като експерт в Държавната комисия по ценни книжа (1998 г. - 2000 г.), след което е икономически редактор на в. Дневник.

От 2005 г. е финансов анализатор в Булброкърс АД, а от 2007 – портфолио мениджър в УД Алфа Асет Мениджмънт ЕАД от създаването на управляващото дружество до днес.

- Г-н Василев, към рисковите или към консервативните инвестиционни схеми има по-изявен интерес в последната година?

Зависи от типа инвеститори. Едната основна група инвеститори в България са консервативни, като за тях сигурността, а не доходността е на първо място. Това са обикновено и хората, на които липсват задълбочени познания в областта на финансовите пазари и предпочитат да държат парите си в банка.

Другата група доста различни инвеститори  са спекулантите. За тях най-важното е доходността. Те не биха вложили в нещо, което очакват да носи под 20% годишно. Повечето от тях са свикнали на лесните печалби от 2006-2007 и все още им е трудно да преосмислят, че подобни печалби вече са зад гърба ни на настоящия етап.

Голяма част от този тип инвеститори в момента просто изчакват да се появи доходна по техния критерий инвестиция. Така например през първите два месеца, когато индексите на БФБ и цените на дяловете на фондовете растяха сравнително бързо, имаше значителен приток на финансови средства.

За съжаление, липсва средната между тези две групи, а именно тази, която се интересува едновременно и от доходността, и от риска. Почти липсват и инвеститорите, които следват дългосрочна стратегия и например влагат равни месечни вноски, независимо от движението на пазара. А именно това са основния тип клиенти на договорните фондове в останалите държави.

- Кога българинът ще започне да инвестира отново в колективни инвестиционни схеми?

Това е голямата задача на нашия бранш - всички ние трябва да работим активно за ограмотяване на потенциалните клиенти, за да се привлекат дългосрочни инвестиции и договорните фондове да не се възприемат като спекулативен инструмент за лесни печалби.

- Какви са очакванията Ви за доходностите на управляваните от Вас фондове през следващите години?

Със сигурност доходността на консервативните фондове трябва да е над инфлацията, която напоследък е доста висока и през тази година може да достигне до 5%. Подобни (около 5%) са и лихвите по депозитите, които са някакъв бенчмарк, с които трябва да сравняваме този тип фондове.

Оттук нататък трябва да отчитаме и риска, при който е реализирана доходността. Един фонд в акции трябва да донесе със сигурност значително по-висока (поне двуцифрена) доходност от фонд, който инвестира на паричния пазар.

Само за пример, за първите няколко месеца основните индекси на БФБ отчетоха ръст от близо 20%, като нашите очаквания са това ниво най-малкото да се задържи до края на годината, разбира се ако няма сериозни сътресения на глобалните пазари. Все пак трябва да отчитаме, че българския фондов пазар, за разлика от повечето други, е доста далеч от нивата от преди кризата.

Това означава, че може би потенциалът за растеж не е изчерпан. Може би посоката ще стане по-ясна наесен, когато ще се види и дали възстановяването на икономиката ни е стабилно и от друга страна – би трябвало да се намери някакво решение и на гръцкия проблем.

- Говорейки за консервативните фондове, какво ще кажете на някой инвеститор, ако ви попита защо фондове, които се наричат така, влагат в репа с акции или в корпоративни облигации, които са неликвидни и доста високорискови?

Много е важно да не сравняваме ябълки с круши. Дори един фонд да се нарича консервативен, ако той инвестира в неликвидни корпоративни облигации или в репа върху акции, той не е такъв. Затова трябва да се изчисти дефиницията що е то консервативен или нискорисков фонд.

За мен това е фонд, който инвестира в инструменти на паричния пазар и осигурява бърза ликвидност. За съжаление, в България подобни инструменти, извън банковите депозити липсват, а на развитите пазари в момента лихвените нива са много ниски, което не позволява кой знае колко голямо разнообразие в инвстициите.

- Акциите на кои компании са най-застъпени в портфейла на фондовете ви?

Портфейлът на индексния ни фонд Алфа Индекс Топ 20 включва компаниите, влизащи в индекса Дневник 20. Другият ни пасивно управляван фонд инвестира само в АДСИЦ за имоти. Там в момента ликвидността също е ниска, а много от компаниите са в затрудено положение.

Затова тук сме заложили предимно на дружествата, инвестиращи в земеделска земя. В активно управлявания ни фонд Алфа Избрани Акции се стремим да избираме компании, които според нас имат потенциал за растеж, но се стремим вложенията да бъдат и в ликвидни позиции.

- Доколко ликвидността на БФБ-София позволява активно управление на портфейл от акции?

Всички знаем, че един от основните проблеми на БФБ е именно хронично ниската ликвидност. Към момента повечето договорни фондове са малки, но ако има фонд със 100 млн. лв., който инвестира само на БФБ-София, за момента това е невъзможна мисия. Да не говорим за суми от порядъка на 1 млрд, с каквито вече разполагат пенсионните фондове.

Доста от качествените емитенти на БФБ-София заявиха намерение да се листват и на друга борса. Гледате ли и вие навън и каква част от инвестициите на фондовете ви са в чуждестранни инструменти?

Разбирам емитентите, които гледат навън, защото интересът им е за по-голямо и евтино финансиране, което в България на този етап е твърде трудно. От гледна точка на инвеститора е същото.

На БФБ-София от една страна няма нужната ликвидност, а от друга – няма и кой знае колко много емитенти, особено за фондове, които следват секторна стратегия.  Затова е нормално всеки фонд да гледа навън - най-малкото в рамките на ЕС, а защо не и в глобален аспект.

В момента около десет процента от активите на нашия фонд Алфа Избрани Акции са инвестирани извън България, като е много вероятно този процент да продължи да нараства.

- Ще бъде ли според вас доходна инвестиция някое от ЕРП-тата, предложени за борсова приватизация?

В цял свят IPO-та и SPO-тата са една от възможностите за по-значителна печалба в кратки срокове. Разбира се това е за сметка и на по-високия риск - винаги има вероятност очакването да не се сбъдне.

Към момента неизвестните при ЕРП-тата (ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН) са повече от известните - например не знаем каква ще е минималната цена, не знаем дали мажоритарните инвеститори биха участвали или дали има други по-сериозни външни инвеститори. Всичко това прави прогнозата малко трудна.

- Ако мажоритарните собственици участват, това добра или лоша новина е?

В краткосрочен период това е добра новина, доколкото ще гарантира по-сериозно търсене. В дългосрочен план това обаче е лошо, тъй като е много вероятно да се повтори отново случая БТК - намаляваща ликвидност и постепенно излизане от борсата.