От 2019 година стойността на индекса на цените на храните, разработен от Организацията за прехрана и земеделие (FAO) на ООН, се е увеличила с 58% и достига рекордни нива. Цената на пшеницата и на царевицата се е удвоила и вече 44 млн. души в 38 държави са в риск от глад, пише Ройтерс.
Резервите много бързо преминиха от "излишък" в "недостиг" и тази криза връща дебатиге "храна или биогорива", допълва още агенцията. Според анализите премахването на изискванията за дела на биогорива много бързо ще освободи зърнени култури и площи, използвани в момента за производството на биогориво, и ще се отрази не само върху резервите от храни, но и ще облекчи инфлационния натиск.
Като част от плановете за борба с климатичните промени в много държави по света има изискване за добавяне на определен процент биогорива в сместа, продавана по бензиностанциите. Става въпрос за биоетанол, произвеждан от зърнени култури, и биодизел - произвеждан от растителни масла. Делът на тези горива в микса в някои държави по света достига до 10%. Така през 2021 година са изгорени 155 млрд. литра биогорива.
Според изчисленията, ако се вземе само пшеницата, използвана за производството на биогорива в Европа, то може да бъдат произведени 5 млрд. хляба с тегло от 750 гр. От началото на войната в Украйна Европа "гори" по 15 млн. хляба всеки ден, изчислява екологичната организация Transport & Environment.
Много анализатори коментират също, че биогоривата реално нямат очаквания ефект върху околната среда - особено заради предпочитанието на "енергийните" култури, което нарушава биоразнообразието.
Премахването на биодобавката към горивата крие риск към увеличаване на търсенето на петрол, което пък ще оскъпи допълнително суровината и отново крие риск от инфлационен натиск. От друга страна обаче едва 50% от добивания петрол се използва за гориво и реално биогоривата са под 10% от количествата използвани горива. Всъщност реалното намаление на емисиите от транспорта ще дойде с електрификацията на сектора, допълва още Ройтерс.