Войната в Украйна разтърсва световните търговски блокове - кой печели и кой губи

Първо беше пандемията. След това дойде войната между Русия и Украйна. С две големи световни кризи една след друга може да има някои трайни последици за веригите за доставка и търговията, предупреждават експерти, цитирани от CNBC.

Войната в Украйна най-вече кара страните да мислят за нуждата от по-независими търговски партньори.

„Ако пандемията от COVID-19 подчерта нуждата от скъсяване на веригите за доставка, войната в Украйна показва значението на надеждните търговски партньори“, коментира Питър Мартин, директор на анализите в компанията Wood Mackenzie.

Цените на енергията нараснаха рязко тази година, след като инвазията на Русия в Украйна дестабилизира пазарите, а западните страни наложиха санкции върху Москва.

Тази седмица ЕС се договори да забрани 90% от руския внос на петрол до края на тази година. Преди това Москва заплаши да спре доставките като ответна реакция. Това накара руски официален представител да заяви, че страната ще намери други вносители – покупките на петрол от Китай и Индия вече растат тази година.

ЕС получава около 40% от природния си газ от руски газопроводи, а около една четвърт от него тече през Украйна. Изключително важният износ на зърно като пшеницата е засегнат.

Милиони тонове пшеница от Украйна, един от най-големите износители на пшеница в света, са блокирани в страната, не могат да стигнат до държави, които се нуждаят от тях. Причината за това е, че руски военни сили са блокирани Черно море, където се намират ключови украински пристанища.

Преди войната украинските черноморски пристанища съставляваха около 90% от износа на страната на зърно, казва Андриус Турса, консултант за Централна и Източна Европа в компанията Teneo Intelligence.

„Тези сили може да доведат до трайно пренареждане на световната търговия. Световната икономика става по-регионализирана – по-кратки вериги за доставка с надеждни партньори“, коментира Мартин, имайки предвид войната и пандемията.

Търговски блокове

Мартин казва, че това „не е краят“ на глобализацията, но световната търговия може да бъде реорганизирана в два или повече „различни блока“.

Първият блок ще включва Европейския съюз, САЩ и техните съюзници, които наложиха санкции на Русия и се стремят да я изолират, казва Мартин. Тези съюзници може да включват Великобритания и Япония.

Друга група може да са страни, които ще се стремят да се възползват и от двете страни.

„Ще има блок от страни като Китай и Индия, който поддържа търговия както със съюзниците, налагащи санкции, така и с Русия. Те може да получават повече енергия и ресурси от Русия, но трябва да запазят добри отношения с големите икономики от първия блок, който съставлява значителна част от търсенето на техния износ“, казва Мартин.

Маршрути за търговия

„Търговските маршрути по суша и море и обемите, които преминават по тях, ще бъдат засегнати“, отбелязва Мартин. Откакто войната започна, корабните компании избягват Черно море, където руската военна дейност блокира търговското корабоплаване. Това води до задръстване на други пристанища в Европа, защото корабните компании трябва да променят маршрутите си.

„Военната дейност на Русия в Черно море, постоянните ѝ нападения срещу украински пристанища и силното миниране на водите около пристанищата правят търговското корабоплаване невъзможно“, отбелязва Турса.

Няма „лесни начини“ за разблокиране на украинските пристанища, смята той и допълва, че „се обсъждат различни предложения за деблокиране на достъпа на Украйна до Черно море, но няма лесни или вероятни“.

Сега Украйна се опитва да създаде алтернативни сухопътни и речни маршрути за износ на хранителни продукти към други страни.

„Макар да се очаква, че капацитетът на алтернативните маршрути ще се увеличи постепенно, такъв износ вероятно ще бъде сложен и скъп спрямо морския маршрут. Руските ракетни удари, насочени срещу железопътна инфраструктура в Украйна, може допълнително да усложнят логистиката“, отбелязва Турса.

Победители и губещи

Всякакви отклонения в резултат на промените в световната търговия ще създадат ползи за някои икономики като Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка, казва Мартин.

„Износът ще бъде… пренасочен, което ще изисква намирането на нови пазари за стоки и услуги и изграждането на логистика за поемането на новите търговски потоци“, отбелязва той.

Русия вероятно ще бъде най-големият губещ, тъй като макар да може да запази известни търговски връзки, тя ще бъде изключена от голяма част от световната икономика, казва Мартин.

Блокадите в Китай, световния производствен център, също допринасят за сътресенията в корабоплаването и търговията.

„В бъдеще очакваме да видим по-малко използване на големи търговски маршрути между Изтока и Запада като тези между Китай и Европа и Китай и САЩ“, казва Кристиан Роелофс, основател и главен изпълнителен директор на компанията за резервиране на контейнери Container xChange.

Маршрутите може да се променят и да са от полза за някои страни в Югоизточна Азия като Виетнам, където повече компании вече произвеждат своите стоки.

От друга страна, места като Сингапур, където корабите обикновено минават на път за САЩ, може да изгубят, допълва той и обяснява, че Сингапур може да бъде заобиколен, тъй като корабните компании се насочват от нововъзникващите производствени центрове Виетнам и Камбоджа директно към Западното крайбрежие на САЩ.

„Някои компании започват да произвеждат по-близо до дома, за да ограничат забавянето на доставките заради затваряне на заводи, намалено предлагане на работна ръка и други фактори“, казва Джейсън Макман, ръководител на анализите на геополитическите рискове в Morning Consult.

Те може също така да се ориентират към поддържането на по-големи наличности „като защита срещу прекъсвания в бъдеще“, вместо да имат по-къси вериги за доставка, допълва той.