Централните банки най-сетне влизат във война с инфлацията

Войната в Украйна продължава повече от месец, водят се сражения, но текат и преговори. На този етап е невъзможно да се предвиди какво ще се случи. В чисто икономически план войната в комбинация с повишаването на цените на суровините, недостига и нарушаването на веригите за производство, усложнява сериозно задачата за стабилизиране на инфлацията, пишат Марк Гио и Раду Вранчеану, професори във висшето бизнес училище ESSEC в Париж, в статия за френския вестник La Tribune.

Най-вредните последици от нея обаче са свързани с нарушаването на доверието между страните, на което се основава глобализацията. В непосредствен план може да се очаква, че загубите на брутен вътрешен продукт вече няма да се изразяват в забавяне на растежа, а в преобръщането му и навлизането в период на рецесия.

Макар че Западът изглежда относително единен за налагането на големи икономически санкции на Русия, други страни с развиваща се икономика като Саудитска Арабия и Венецуела не са толкова склонни да ги подкрепят. Особено „ненарушимото приятелство“ между Русия и Китай може да подсили възможностите на Русия да продължи операциите си. Периодът на рецесия може да се задържи за по-дълго време, тъй като двигателят на глобализацията изглежда блокиран.

Вече недостижима стратегия

В света без инфлация преди COVID макроикономическата реакция на правителствата на нашествието в Украйна несъмнено щеше да е свързана с подкрепа за икономическата дейност с нови държавни разходи и вероятно допълване на тези мерки с благоприятна парична политика на ниски лихви. Последиците от „каквото и да ни струва“ през 2020 г., които отприщиха инфлацията, направиха тази стратегия недостижима. Преди нашествието на Русия инфлацията в САЩ беше почти 8% и надвишаваше тази в еврозоната, която беше 5%. Очакванията за инфлация се влошиха значително, като тласнаха към ръст лихвите в дългосрочен и краткосрочен план.

Засилването на инфлационния натиск от войната в Украйна обаче не трябва да води към погрешна диагноза. Ускорената инфлация не се дължи на войната, а на прекомерната подкрепа за търсенето на стоки по време на кризата с COVID, колкото и това да не се харесва на Джо Байдън.

Отвъд Океана Фед започна обявения си цикъл на повишаване на лихвите. Почти независими в енергиен план, САЩ няма да бъдат толкова засегнати от наложените санкции на Русия, колкото страните в Европа. Затова инфлацията остава основната опасност за САЩ. Тъй като става дума за инфлация, стимулирана основно от търсенето, леко свиване на БВП ще доведе до значително забавяне на инфлацията за икономика, която е в състояние на прегряване на трудовия пазар с безработица от 3,9% и дял на населението в трудоспособна възраст от 60%.

Затова ефектът на потискане на растежа от войната в Украйна парадоксално е добър за САЩ. Фед отговаря до голяма степен на критиците за грешките си с подценяването на естеството и нивото на инфлацията и за бавните си действия. Приспана от двете десетилетия без инфлация, централната банка забрави простото правило „да прибере купата с пунш много преди края на купона“.

Силното сътресение в предлагането

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде не по-малко критикувана от Фед за явното си подценяване на задаващата се инфлация. Подобно на Федералния резерв тя говореше усилено за „преходния“ характер на инфлацията, като подцени грубо силното сътресение в предлагането. В нейна защита разнородността на 19-те страни в еврозоната и най-вече крехкото фискално положение на страните от Южна Европа, вероятно са били основание за известно разхлабване.

Очакваното забавяне на ръста заради войната в Украйна накара голям брой наблюдатели, ECB Watchers, да очакват ЕЦБ да прояви упоритост в минимизирането на риска от инфлация в името на продължителна подкрепа за икономиката в стила на „колкото и да струва“. Затова те залагат на продължаване за неопределено време на програмата ѝ за изкупуване на активи, равносилно на обещание за нулеви лихви за дълъг период.

Съобщението на ЕЦБ от 10 март, че се ориентира решително към борба с инфлацията, подейства като студен душ за надеждите на наблюдателите. Посланието на председателя Кристин Лагард беше доста недвусмислено. Нейната задача не е да прави, каквото ECB Watchers смятат, че трябва да направи, а да се занимава с това, за което е избрана. Така, след като повтори няколко пъти, че действията на ЕЦБ се ръководят от фактите и че цифрите за инфлацията са лоши, Лагард посочи, че програмата за изкупуване на активи ще бъде прекратена през септември, откривайки ясно пътя към повишаване на лихвите в края на 2022 г.

В сърцевината на балансирането между инфлацията и растежа стои защитата на покупателната способност на най-уязвимите домакинства. Радващо е, че ЕЦБ се върна към смисъла на мисията си.

Към засилване на бремето на дълговете

Изкушението да се повишат публичните разходи за запазване на растежа е почти невъзможно за най-задлъжнелите европейски страни. По данни на Евростат от края на 2021 г. държавните дългове надхвърлят 100% от БВП в седем страни членки на ЕС. Повишаването на дългосрочните лихви, подхранено от очакванията за инфлация, значително ще засили бремето на дълга и ще наложи трудни бюджетни решения.

Свеждането до нула на полето за фискални маневри на страните от Южна Европа може да бъде заобиколено от нов европейски план за заеми. Но е малко вероятно Германия, която е основният гарант на подобни заеми, да се съгласи да участва във финансирането на планове за подкрепа на икономиката на страни от Южна Европа. Тя се съгласи да го направи, макар и трудно, за да компенсира свързаните с COVID разходи в най-засегнатите страни, а сега смята да засили собствените си разходи за отбрана.

Най-лошото все още е възможно – войната може да продължи и да се засили, водейки до едновременен спад на търсенето и предлагането на стоки. Дори в този краен случай задълбочаването на дефицитите и монетизирането им от централните банки няма да е най-добрият отговор. Той ще доведе до хиперинфлация и потенциално катастрофална загуба на доверие в еврото. Единственото икономическо решение в този сценарий ще бъде силно повишение на данъците, което да позволи финансиране на усилията за война с постоянния дефицит. Към днешна дата този сценарий не е невъзможен, въпреки че във Франция кандидатите за президент говорят за намаляване на данъците, но в същото време сигурно стискат палци за бърз край на войната.

Нека и ние стискаме палци за мир, но и да не забравяме, че магическите пари не са свършили и че бюджетното равновесие е новият императив в мир или във война.