Повече усилия за борба с "дългия икономически COVID", справяне с цикъла на затягане на паричната политика и постигане на фискалната устойчивост – това бяха трите политически приоритета, които изтъкна управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на срещата на финансовите лидери на Г-20, проведена в Индонезия, става ясно от прессъобщение на международната институция.
„Въпреки че възстановяването на световната икономика продължава, темповете му се забавят. Преди три седмици понижихме прогнозата си за растежа на световната икономика до все още добрите 4,4 процента, отчасти поради преоценка на перспективите за растеж в САЩ и Китай“, заяви ръководителят на МВФ.
Георгиева акцентира върху три политически приоритета:
"На първо място, трябва да разширим усилията си за борба с това, което можем да опишем като "дълъг икономически COVID"“.
Тя прогнозира, че до края на 2024 г. икономическите загуби от пандемията ще възлизат на близо 13,8 трлн. долара и омикрон вариантът на коронавируса напомня, че трайното и приобщаващо възстановяване е невъзможно, докато пандемията продължава.
"Продължава да съществува голяма несигурност относно това, как изградените системи за защита на общественото здраве ще функционират ефективно в условията на други възможни варианти. В тази обстановка най-добрата ни защита е да преминем от фокусиране върху ваксините към осигуряване на равен достъп на всяка страна до цялостен инструментариум за борба с COVID-19, включващ тестове и терапии“, казва Георгиева.
Като втори приоритет тя изтъкна, че много държави ще трябва да се справят с цикъла на затягане на паричната политика.
"Въпреки значителното разминаване и висока степен на несигурност, макроикономическите политики трябва да бъдат внимателно калибрирани в зависимост от условията в отделните страни. Необходимо е също така да се управлява рискът от потенциални странични ефекти, особено в рамките на нововъзникващите пазари и развиващите се страни. Трябва да се борим с инфлацията, без да възпрепятстваме възстановяването“ , казва ръководителката на Фонда.
Като трети приоритет, Георгиева изведе фискалната устойчивост на страните.
"Извънредните фискални мерки, предприети по време на кризата, помогнаха да се предотврати нова Голяма депресия. Те обаче доведоха до исторически високи нива на дълга. През 2020 г. станахме свидетели на най-големия едногодишен скок на дълга след Втората световна война, като глобалният дълг - както публичен, така и частен - нарасна до 226 трлн. долара.“, посочва Георгиева. „И макар че много държави са изправени пред по-високи дългове, трябва да дадем приоритет на помощта за страните, които се нуждаят от преструктуриране на дълга. От 2015 г. насам делът на държавите с ниски доходи, които са изложени на висок риск или вече са в затруднено положение, се е удвоил от 30 процента до 60 процента днес, а няколко от тях са изправени пред непосредствена необходимост от преструктуриране дълга си“, добавя шефът на МВФ.
Според нея общата рамка на Г-20 може да изиграе важна роля. Георгиева призова да се положат усилия механизмът да стане още по-ефективен.
По думите ѝ освен прозрачност и ранни действия това означава: отправяне на предложение за отлагане на обслужването на дълга по време на преговорите, за да се избегне притискането на отделните страни, в момент, в който те вече се намират под финансов натиск; осигуряване на ясни и обвързани със срокове процеси, които насърчават доверието и улесняват изпълнението, включително участието на частни кредитори; и намиране на начини за включването на държави, които понастоящем не са обхванати от общата рамка, чрез разширяване на нейния обхват.
По думите ѝ от решаващо значение е Г-20 да поддържа динамиката на колективните усилия за постигане на глобалните амбиции за общото благо, включително съсредоточаване върху засилването на ефекта от историческото разпределение на 650 млрд. долара за специални права (СПТ) на тираж чрез насочване на възможно най-голяма част от тях там, където нуждите са най-големи.
"Разчитаме на приноса на членовете на Г-20 като гаранция за функционирането на Доверителния фонд и в подкрепа на увеличаването на средствата по линия на Доверителния фонд за намаляване на бедността и растеж, който също е изключително важен за нашите уязвими членове с ниски доходи. Окуражена съм от постигнатия до момента напредък по отношение на глобалната амбиция за преразпределяне на 100 милиарда щ. долара за специалните права на тираж в полза на най-нуждаещите се страни, като досега са поети ангажименти за над 55 млрд. долара“, отбеляза Георгиева
Според нея също така трябва да се поддържа темпът на глобалните усилия за изпълнение на Парижкото споразумение (за климата), което изисква значително повишаване на инвестициите в енергетиката и значително пренасочване към инвестиции в нисковъглеродни технологии, допълни тя.
"МВФ ще подкрепя Г-20 по тези и други приоритети. Очаквам с нетърпение следващата ни среща през април", завърши изявлението си Георгиева.