Силата на устойчивостта се разгръща бавно и във финансовия сектор, а натискът върху компаниите в тази насока - да са и социално отговорни, се увеличава. В същото време световните проблеми, свързани с изменението на климата и неравенството, се приближават все повече до все повече хора.
Ако искате да помогнете бързо, е необходимо предприемаческо мислене в областта на социалните и екологичните иновации. В съвместно проучване с консултантската компания по управление McKinsey през 2019 г. Ashoka вече определи икономическия потенциал на социалните предприемачи, изчисляван по това време на двуцифрена сума в милиарди евро.
Все повече правителства признават тази нужда и отпускат средства. В Тайван например се провежда ежегоден конкурс за най-добрите социални иновации. Тези, които попаднат в челната петица, получават гаранция за изпълнение от правителството. В Обединеното кралство и Португалия има големи фондове, които подкрепят социалните предприемачи.
Според класация на фондация Thomson Reuters за 2019 г. Канада, Австралия, Франция, страните от Бенелюкс, но също и Индонезия са в челната десетка на държавите, в които социалните иновации намират особено добри условия. А според коалиционното споразумение на новото германско правителство трябва да се работи по „национална стратегия за социалните предприятия, за да осигури по-голяма подкрепа за предприятията, ориентирани към общественото благосъстояние, и за социалните иновации“.
Но частните инвеститори също все повече искат да инвестират активите си с положително въздействие върху околната среда и обществото. Наследницата на Nixdorf Дагмар Никсдорф например наскоро обяви намерението си да инвестира до два милиарда евро в т.нар. компании за въздействие заедно с други предприемачески семейства.
Фондация Bertelsmann и членът на нейния управителен съвет Бригите Мор от години се ангажират с повече социално предприемачество. Дъщерята на основателя на Bertelsmann Райнхард Мор участва активно и в създаването на Световната ръководна група за инвестиции с въздействие. Целта на организацията е да насърчава социалните иновации. В Германия тя също така подкрепя създаването на инициативата Bundesverband Impact Investing и нестопанската организация за анализи и консултации Phineo. Частният бизнес пример
„Какво ще правим с баба?“ - Щефен Пройс и тримата му съоснователи си задават този въпрос преди пет години. Някои от тях все още учат, но всички са се сблъсквали с проблема с деменцията. Пройс изпробва всички видове помощни средства, включително цифрови. Но в таблета баба му вижда просто едно черно огледало.
Тогава на приятеля му Лефтери му хрумва блестящата идея. Той събира цифровите инструменти в топка и създава първия прототип: пееща, разказваща истории топка, наречена "Ichó", която предлага релаксация и може да се използва за решаване на пъзели. И изведнъж „за миг баба отново беше баба“, разказва Пройс.
Междувременно основателите водят преговори с детски градини, домове за възрастни хора и здравноосигурителни дружества за използването на Ichó. Терапевтичната топка може да помогне и на деца или хора с множество увреждания. И още: тя е съкровищница от данни, тъй като може да измерва и физически реакции, тремор и други неща.
Подобно на Ichó много от бизнес идеите, които социалните предприемачи предлагат, са породени от собствения им опит. Деменцията засяга все повече семейства; по данни на СЗО в Германия има 1,8 милиона пациенти, а в света - 55 милиона. Всяка година се увеличават с десет милиона, особено в бързо застаряващите общества.
Ето защо предприемачи като Щефен Пройс в момента имат добри шансове да намерят финансисти и поддръжници за своите идеи. „Феноменът на социалното предприемачество е във възход“, потвърждава Один Мюленбайн от мрежата за социално предприемачество Ashoka, цитиран от Handelsblatt.
Социално предприемачество или Impact-Start-up?
Т. нар. въздействащи стартъпи или социалните предприемачи искат да решат социален проблем с предприемачески средства и да осъществяват бизнес по-отговорно. Няма единно определение. Лаура Хаверкамп, партньор в Ashoka, посочва едно условие, при което мрежата може да подкрепя основатели като стипендиант: Идеята трябва не само да решава проблем, но и да има потенциала да промени дадена система.
Мрежата, чието начало е поставено като проект през 1981 г. от бившия консултант на McKinsey и професор Бил Дрейтън, подкрепя 4 000 стипендианти в 93 държави, т.е. хора, които искат да променят преобладаващите системи с предприемачески средства. И те са много различни. В Индия например социалният предприемач Руна Хан и нейната организация Friendship предоставят основни здравни грижи в отдалечени райони с кораби – болници.
В Европа вниманието е насочено към други теми. Кристиан Крол, например, основава търсачката Ecosia. Тези, които я използват, подкрепят засаждането на дървета по целия свят. Междувременно са засадени повече от 140 милиона дървета.
Силке Хомут от Menschbank работи от шест години, за да гарантира, че основателите изобщо получават финансиране, но и че финансовата система отново е ориентирана към хората. „Създавам доверие в лицата, вземащи решения във финансовата система и в администрациите", казва Хомут. „Защото промените в системата работят само заедно“.
„На 100 социални предприятия може би едно променя конкретно социалните системи", казва Один Мюленбайн от Ashoka. Тези изключения обаче са особено ценни, казва той. „Те са изследователският и развойният отдел на нашето общество“, казва той и се надява, че един ден ще има трима от сто. „Но за да се случи това, трябва да насърчаваме тези организации по-добре, както и фундаменталните изследвания за техническите иновации“.
Разликите са илюстрирани с примера на канадския социален предприемач Никол Райкрофт: като активист за опазване на околната среда тя се е чувствала безсилна, но след това първо се обръща към хартиената индустрия и заедно с нея разработва нови, по-екологични стандарти, а също така спечелва издателя на авторката на бестселъри Джей Кей Роулинг да печата бестселъри като „Хари Потър“ на рециклирана хартия. След това работи със Zara, H&M и още 170 други марки върху нови влакна в производството на облекло.
Тя би станала социален стартъп и ако беше основала компания, разработваща алтернативи на хартията или текстила. „Тя стана стипендиант на Ashoka, защото идеите ѝ имат потенциала да променят цялата система", обяснява Хаверкамп. „В идеалния случай предприемачът се стреми самият той да стане излишен“, казва тя.
Само децата на богати родители ли могат да станат социални предприемачи?
Така че има социални предприемачи, които облекчават симптомите, и такива, които променят системите. И двата вида са важни. Парите са от основно значение, както при всички стартиращи предприятия, но не са непременно движещата сила за социалните предприемачи.
И така - само децата на богати родители ли стават социални предприемачи? Напротив, казва Хаверкамп. Много от тях стават основатели поради собствена загриженост или дълбока мотивация. Паричната печалба не е движещата сила, а най-често - средство за постигане на целта. И добавя: „Никога не съм виждала някой да забогатява“.
Дирк Сандер е забелязал, че повечето социални предприемачи „произхождат от академични среди“, казва мениджърът, който е наставлявал много социални предприемачи.
Сандер е един от двамата управляващи директори на Anthropia. Дружеството с нестопанска цел управлява Impact Factory в кампуса на Hanielв Дуисбург. Основатели от цяла Германия кандидатстват там със своите идеи. Механизмът е инкубатор за идеи и се опитва да направи социалните иновации мащабируеми.
Основана през 1765 г., семейната компания Haniel, която днес е активна предимно като инвеститор, се занимава със социално предприемачество и го насърчава на много ранен етап. От 2015 г. насам идеите се подкрепят от компанията или от нейната фондация. Причините: Haniel развива дейност в Дуисбург-Рурорт - район, силно засегнат от структурните промени.
Понастоящем Impact Factory се счита за водещ инкубатор в Германия за начинаещи социални предприемачи, в който са създадени почти 150 стартиращи предприятия и повече от 300 основатели. А търсенето от страна на мениджърите на активи, но също така и от страна на компаниите или фондациите, на инвестиции в устойчиви проекти, нараства.
Заедно с фондация Otto Beisheim и фондация KfW самата Haniel е една от финансиращите организации. Неотдавна финансовият директор Флориан Функ заяви: „Impact Factory първоначално беше по-скоро в периферията на орбитата на Haniel; сега някои от нейните теми се преместват в центъра на нашата стратегия“. Добавената стойност за основателите: директен контакт с компании. Сандер, който се е учил на социален бизнес от носителя на Нобелова награда за мир Мохамед Юнус, всеки ден вижда колко много се сближават компаниите и социалните предприятия. „Основателите, а също и финансиращите стават все повече“, убеден е той.
Сандер казва, че контактите в корпоративния свят също са важни за социалните предприемачи – „като доставчици на ноу-хау, партньори за сътрудничество и финансисти". Така Пройс и тримата му съоснователи също преминават през лабораторията и основават Ichó през 2018 г. А днес екипът му е от единадесет служители.