COP26 влезе в продълженията, за да спаси целта за ограничаване на затоплянето

Двуседмичната климатична конференция COP26 на ООН в Глазгоу премина крайния срок в петък, след като председателят на конференцията призова страните да положат последни усилия за поемане на ангажименти за ограничаване на повишаването на температурите, което заплашва планетата, предава Ройтерс.

Сега сделката се очаква в събота, но остават тежки разговори по въпроси като отказа от субсидии за фосилни горива, въглеродни пазари и финансова помощ за бедните страни за справяне с климатичните промени.

Проект на окончателната сделка, публикуван рано в петък, изисква от страните да поемат по-сериозни климатични ангажименти догодина в опит pа намаляване на пропастта между настоящите цели и много по-големи ограничения, които според учените са необходими през това десетилетие за предотвратяване на катастрофални климатични промени.

„Изминахте дълъг път през последните две седмици и сега трябва да направим последни усилия в духа на „можем да го постигнем“, който се усеща на тази COP, така че да изведем до край това споделено начинание$, заяви председателят на COP26 Алок Шарма.

Късно в петък той оповести, че срещите ще продължат и в събота и че очаква сделка по-късно през деня. Ревизиран проект на споразумението ще бъде публикуван в събота като отправна точка за последния кръг от преговорите, допълни той.

Основният стремеж на срещата е да запази целта от Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива – лимит, който според учените ще предотврати най-тежките последици за планетата.

Според настоящите национални ангажименти за намаляване на емисиите това десетилетие изследователите твърдят, че температурите в света ще нараснат отвъд този лимит, което ще доведе до катастрофално повишаване на морското равнище, суша, бури и пожари.

Новият проект търси баланс между исканията на най-уязвимите относно климата страни, най-големите замърсители в света и страните, чийто износ на фосилни горива е от основно значение за икономиките им.

Проектът запазва най-важното си искане страните да си поставят по-строги климатични цели догодина, но изразява това искане с по-мек език, отколкото преди, като в същото време не предлага обхватен годишен преглед на климатичните обещания, за какъвто настояваха някои развиващи се страни.

Към момента страните трябва да преразглеждат ангажиментите си на всеки пет години.

Новото предложение иска от страните да сложат край на субсидиите на фосилни горива – въглища, петрол и газ, които са основната предизвикана от човека причина за глобалното затопляне.

Окончателната сделка ще изисква единодушно одобрение от близо 200 страни, които подписаха Парижкото споразумение.

За да повишат натиска за силна сделка, протестиращи организираха демонстрация пред сградата, в която се провежда COP26, с плакати с призиви към делегатите да защитят Земята.

Новият проект признава твърденията на учените, че светът трябва да намали въглеродните емисии с 45% спрямо нивата от 2010 г. до 2030 г. и да достигне до нетна нула около средата на века, за да постигне целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.

Субсидиите за фосилните горива остават ябълката на раздора. Пратеникът на САЩ по климатичните въпроси Джон Кери заяви пред репортери, че опитите за ограничаване на глобалното затопляне, докато правителствата харчат стотици милиарди евро в подкрепа на горивата, които го причиняват, е „определение за лудост“.

Оживени дебати предизвиква и финансовата помощ, като развиващите се страни искат по-строги правила, за да се гарантира, че богатите страни, чиито емисии в исторически план са основно отговорни за затоплянето на планетата, ще предложат повече пари, за да им помогнат да се приспособят към последиците.

Богатите страни не успяват да постигнат 12-годишната цел да осигурят 100 млрд. долара на година под формата на т. нар. „климатично финансиране“ до 2020 г., с което подкопават доверието и намаляват готовността на развиващите се страни да ограничат емисиите си.

Новият проект предвижда, че до 2025 г. богатите страни трябва да удвоят финансирането за приспособяване към климатичните промени спрямо настоящите нива – стъпка напред спрямо предишната версия, която не определяше дата или основна линия.

От вложените около 80 млрд. долара от богатите страни в климатично финансиране за бедни държави през 2019 г. само една четвърт беше предназначена за приспособяване към климатичните промени.

По-спорен аспект, известен като „загуби и щети“, предвижда компенсирането им за вече преживени бедствия заради глобалното затопляне, въпреки че това е извън 100-те милиарда долара и някои богати страни не признават искането.

Група уязвими страни, включително Маршаловите острови в централния Пасифик, заявиха, че окончателната сделка трябва да направи повече за разрешаването на въпроса. „Загубите и щетите са от централно значение за нас“, заяви Тина Стедж, климатичен пратеник на Маршаловите острови.