Колко точно емисии въглерод отделя Земята? Всъщност - никой не знае

Емисиите от изкопаеми горива до момента представляват най-голяма част от проблема на света с парниковите газове. Но как се променя използването на земята е друго голямо предизвикателство – от дъждовни гори, които се изгарят, за да се освободи пространство за земеделие в Бразилия, до торфища, които се пресушават, за да се засадят палмови плантации в Малайзия. Всички тези събития променят общото количество глобални емисии, но все още е много трудно да се изчисли точната цифра, пише редакторът на Fast Company Адел Питърс.

„Съществуват големи несигурности“, казва Пеп Канадел, изпълнителен директор на Global Carbon Project, коалиция от учени, която изчислява глобалните емисии всяка година. След като въглеродните емисии от изкопаеми горива временно намаляха през 2020 г. заради пандемията, учените откриха в проучване, че те отново са се увеличили тази година и може да достигнат 36,4 млрд. тона до края на 2021 г. Но емисиите от използването на земята са по-неясни: групата наскоро съобщи, че емисиите от използването на земя може леко да са намалели през последното десетилетие – и да са наполовина на размера, който учените прогнозират по предишни модели.

Моделите все още са толкова несигурни, че е трудно да се разбере какво точно се случва. Данните за емисиите от изкопаемите горива си имат недостатъци. Без да знаем базовите числа, е по-трудно за света да планира как да намали емисиите, за да избегне най-лошите въздействия за климатичните промени. А несигурностите при емисиите от природата прави по-трудно (или невъзможно) страните или компаниите с точност да кажат, че защитаването на определена гора може да „компенсира“ изкопаемите горива, които те горят.

Някои от данните се подобряват: сателитите например също могат да следят част от информацията. „Когато някое дърво изчезне, можем наистина да кажем, че е изчезнало“, казва Канадел. Но, допълва той, „промените в използването на земята не включват само изсичането на дървета. Те могат да са много неща“. Други сензорни технологии могат да проучват горския покров и да следят деградацията на горите – една стъпка преди обезлесяването, когато гората перманентно губи част от биологичното си богатство. Но е много по-трудно да се знае какво се случва на по-детайлно ниво.

„При някои гори една трета или една четвърт от биомасата е в почвата“, казва Канадел. В момента е невъзможно лесно да се измерят емисиите от разлагането в тази почва – колко микроби се емитират и колко от тях остават в земята. „Затова се нуждаете от модели“, обяснява той. „Не можете да измерите тези неща по друг начин, на глобално ниво. Ето защо слагаме такъв акцент върху подобряването на моделите и тестването им с реални данни“, посочва той.

Climate Trace – проект, който използва сателитни данни и изкуствен интелект, за да следи глобалните емисии, казва, че използването на земята е особено предизвикателство. „Мисля за това, тъй като е бързо и лесно да се изчислят квадратни метра земно покритие от космоса, а техниките за изчисляване на кубични метри надземна биомаса, използвайки техники като LiDAR, се подобряват“, казва Гавин Маккормик, съосновател и изпълнителен директор на WattTime, една от неправителствените организации зад Climate Trace. „Но това все още оставя големи граници на грешка. Ами под земята? Много трудно е да видим това от космоса. Постигаме известен напредък по тези въпроси, но все още имаме дълъг път напред“, посочва той.

Когато страните отчитат собствените си емисии пред ООН съгласно Парижкото споразумение за климата, те често се измъчват с данни за промените в използването на земята и надценяват колко въглерод съществуващите гори могат да абсорбират. Неотдавнашно разследване на Washington Post отбеляза, че докладът на Малайзия за емисиите ѝ твърди, че горите ѝ поглъщат въглерод четири пъти по-бързо от подобни гори в съседна Индонезия и така може да компенсират другите ѝ емисии. Малайзия освен това смята, че превръщането на торфища в плантации за палмово масло причинява само част от емисиите, които според други учени са вероятни.

Материалът на The Post подчертава други проблеми със сегашната система за отчитане на емисиите пред ООН. Данните често са много закъснели (Китай последно е представил такива през 2014 г., Иран – през 2010 г.). Често те са непълни или неточни. Емисиите от метан, за които съобщава САЩ например, може би са с 60% по-ниски от реалните. The Post изчислява, че глобално пред ООН се отчитат по-ниски данни за емисиите от реалните с между 8,5 млрд. и 13,3 млрд. тона.

Емисиите от изкопаеми горива стават все по-лесни за независимо проследяване. Самолети със сензори за метан например могат да проследят емисиите метан отгоре. Откакто стартира миналата година, Climate Trace вече е открила в анализа си, че емисиите от петрол и газ са били отчетени като по-ниски с милиарди тона. Платформата може да помогне да се предложи една по-цялостна картина на емисиите и намаления, които наистина се случват. Global Carbon Project използва статистика от внос и износ на изкопаеми горива, за да изготвя оценките си. Но емисиите от промените в използването на земя все още са трудност.

Заради несигурността в моделите за емисиите от използването на земя – разбирането колко въглерод поглъщат горите от атмосферата и колко отделят – всеки опит да се постигнат исканията за „нетна нула“, базирайки се на природата, трябва да се възприемат с известно съмнение. Когато компания или страна твърди, че компенсира изкопаемите горива, засаждайки дървета или намалявайки обезлесяването, е трудно да се изчисли точният еквивалент. „От атмосферна гледна точка принципите са точни“, каза Канадел. „Но ако не знаете много добре какво се случва с промените в използването на земята – чрез емисии или поглътители – и я сравните с нещо, което отлично познаваме, има проблем. Тези несигурности са много важни, когато правим въглеродни компенсации“, казва той.