К. Георгиева: Въглеродните емисии трябва да бъдат редуцирани с близо 50% до 2030 г.

Емисиите на въглероден диоксид трябва да бъдат понижени с почти 50% до края на това десетилетие, ако искаме да поддържаме целта за ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий жива, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за France24.

“Когато погледнем обещанията за намаляване на емисиите до 2030 г., ситуацията е много по-тревожна“, изтъква Георгиева, добавяйки: „Сборът от ангажименти, които имаме, е някъде между една и две трети от необходимото. Ето защо ние искаме да привличаме вниманието към ускоряване на амбициите и на политическите действия, които могат да направят тази  амбиция възможна за постигане“.

По думите ѝ има две неща, които трябва да се случат. 

„Първото е да се създаде стимул за ускорена декарбонизация за производителите, а също и за потребителите. И ние знаем, че най-добрият начин да направим това, е чрез цената на въглеродните емисии: като се правят емисиите все по-скъпи и по-скъпи с течение на времето“, изтъква шефът на МВФ. „Днес глобалната цена на въглерода е 3 долара за тон. Ако искаме да постигнем целите си, до 2030 г. (тя) трябва да бъде над 75 долара за тон“, допълва Георгиева.

Според нея, това, което предлага МВФ, е национална минимална цена на въглерода – привличане на всички големи емисии и след това споразумение за ниво на цената, което съответства на нивото на развитие.

„По-богатите страни ще плащат повече. По-бедните страни ще плащат по-малко и ще им се помогне“, изтъква Георгиева.

Тя заяви, че второто действие, което трябва да видим, е пренасочването на инвестициите, както публични, така и частни, в мащаб и за предпочитане по координиран начин. „Новият фонд на ЕС Next Generation EU е пример за това“, изтъква Георгиева.

“Изчислихме, че съгласуван тласък на зелени инвестиции в продължение на две десетилетия, това и следващото, ще доведе до растеж от 2% и ще добавим 30 милиона добре платени зелени работни места. Така че трябва да мислим за тази климатична криза също като за нашата възможност, която се появява веднъж в живота, и да я използваме така, че хората да бъдат по-устойчиви, нашата планета да е по-устойчива и качеството на живот да се подобри“, подчертава управляващият директор на МВФ.

Според нея намаляването на замърсяването означава също така, че по-малко хора ще умират заради поглъщане на фини прахови частици от въздуха.

„Имаме множество ползи от тази промяна. Трябва само да признаем, че това е, което трябва да направим в името на нашите деца и в името на нашата планета“, категорична е Георгиева.

Това, което прави МВФ, е да интегрира климатичните промени във всичко, с което се занимава. Защото климатичните сътресения представляват риск за макроикономическата и финансовата стабилност и, по същия начин, действията в областта на климата са възможност за растеж и заетост, посочва още Георгиева.

„Ние идваме на COP26 с много нови разработки за това как да управляваме свързаните с климата рискове за финансова стабилност, как да информираме политиците, така че те да могат да интегрират цената на въглерода по ефективен начин. И също как можем да допринесем за финансирането на този преход. Нашите страни-членки одобряват изключително много създаването на нов доверителен фонд за устойчивост към МВФ, който ще осигури дългосрочно финансиране на преференциални условия, за да помогне на уязвимите страни да се справят с климатичните рискове и да се възползват от възможността за преход“, споделя Георгиева.

Тя е убедена, че трябва да се признае, че целите за декарбонизация не могат да бъдат постигнати, освен ако не се намери начин страните да се откажат от въглищата, а и, с течение на времето, и на въглеводородите като цяло.

„Как можем да направим това? Чрез ускорен трансфер на технологии и на финансиране към по-бедните страни, за да могат бързо да разработят алтернативни енергийни източници. Трябва да признаем дилемите, пред които са изправени тези страни. Например, Индонезия наистина иска да се откаже от въглищата, но трябва да увеличи производството на енергия от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и да надхвърлят това, което ще закрият поради икономическия растеж и нарастващото население“, коментира Георгиева. „Затова е от първостепенно значение да се използва всяка възможност за подпомагане на прехода към нисковъглеродна енергия и нисковъглероден транспорт в развиващия се свят. И в този смисъл това, което се обсъжда за Южна Африка, е много добър пример. Не можем да очакваме развиващите се страни да закрият електроцентрали, работещи с въглища, тъй като това е скъпо начинание, и същевременно да изградят нова алтернативна енергия – те трябва да получат помощ и за двете цели, за да могат да продължат напред по-бързо“, заяви категорично шефът на МВФ.

Според Георгиева, ще се отнася до големите икономики с нововъзникващи пазари, които разполагат с ресурси, е също толкова важно те да се движат в крак с Парижкото споразумение за постепенно премахване на въглищата.