Лидерите на страните от Г-20 постигнаха споразумение за климата, което не отговаря на стремежите на някои държави. Компромисната сделка е слаба отправна точка за срещата на върха COP26 в Глазгоу, за която повечето лидери на двадесетте най-развити страни в света ще заминат директно от Рим.
В копие от заключителното комюнике след двудневната среща на върха на Г-20, видяно от Bloomberg, езикът отразява предишни ангажименти в Парижкото климатично споразумение от 2015 г. Лидерите заявиха, че „остават ангажирани с целта на Парижкото споразумение за задържане на средния ръст на глобалните температури доста под 2 градуса по Целзий и с продължаването на усилията за ограничаването му до над 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива“.
В окончателния документ се отбелязва, че националните планове как да бъдат ограничени емисиите ще трябва да бъдат засилени, „ако е необходимо“ и не се споменава никъде 2050 г. като дата за постигане на нулеви въглеродни емисии, отбелязва Ройтерс.
Китай, който е най-големият емитент на въглерод в света, е определил 2060 г. като целева дата за постигане на въглеродна неутралност, а други големи замърсители като Индия и Русия също не са се ангажирали с целевата дата 2050 г.
Експерти от ООН твърдят, че ако настоящите национални планове бъдат приложени изцяло, светът ще се насочи към глобално затопляне от 2,7 градуса с катастрофално ускоряване на събития като суша, бури и наводнения.
Лидерите на Г-20 не определят дата и за спиране на субсидиите за фосилни горива, като заявяват, че ще положат усилия да го направят „в средносрочен план“.
Както се очакваше, те са се съгласили да прекратят инвестициите в нови въглищни централи в чужбина, което Китай вече съобщи, че ще направи. „Ще сложим край на предоставянето на международни публични финанси за нови въглищни централи без технологии за намаляване на въглеродните емисии до края на 2021 г.“, се казва в заключителното комюнике, цитирано от Bloomberg.
По отношение на вътрешните централи документът съдържа само общо обещание за подкрепа на страните, които се ангажират с „елиминирането възможно най-скоро на инвестициите в нови мощности за производство на електричество от въглищни централи без технологии за намаляване на въглеродните емисии“.
Домакинът на COP26 Великобритания целеше ангажимент за „изпращане на въглищата в историята“.
Преговорите през последната седмица доведоха до продължителни спорове както за целите за климата, така и за времето за постигането им, като редица официални представители обвиниха Китай, Русия и Индия, че протакат разговорите. При последния кръг обсъждания преговарящите, известни като шерпи, работиха до зори и отбелязаха края на маратона си с аплодисменти на основния булевард La Nuvola към 10 ч. тази сутрин.
„Ако Г-20 беше генерална репетиция за COP26, значи световните лидери объркаха репликите си“, коментира Дженифър Морган, изпълнителен директор на Greenpeace International. „Комюникето им беше слабо, в него липсват както амбиция, така и визия и то просто не беше на висотата на момента“, допълни тя.
Комюникето не посочва конкретни действия. В него лидерите се ангажират „значително да намалят“ емисиите от парникови газове, „вземайки предвид националните обстоятелства“. Езикът, включително позоваването на националните обстоятелства и кръговата въглеродна икономика, беше подкрепен от страни като Австралия, Китай, Индия и Саудитска Арабия.
Лидерите отстъпиха и от ангажиментите си за изключване на употребата на въглища у дома само за няколко дни на преговори по проектокомюникетата. Версия, видяна от Bloomberg в четвъртък, съдържаше обещание „да направим всичко възможно да избегнем изграждането на нови въглищни централи без технологии за намаляване на въглеродните емисии“. Проектокомюникето от събота отложи постигането на тази цел до 2030-те години.
Договаряйки се за по-вяло комюнике за климатичните промени, лидерите на Г-20 избраха да запазят групата обединена преди ключовите разговори в Глазгоу. Провал в Рим за постигане на споразумение щеше да е сериозно препятствие пред перспективите за успех на COP26.
По други ключови въпроси на климата:
Лидерите на Г-20 се договориха да бъдат „бдителни към развитието на енергийните пазари“, имайки предвид растящите цени на петрола, природния газ и въглищата в голяма част от Европа и Азия. Г-20 заяви, че е от ключово значение гарантирането на „достъпността“ на енергията.
Групата потвърди отново ангажимента си за подкрепа на зеления преход в развиващите се страни чрез мобилизирането на общо 100 млрд. долара на година до 2025 г.
Окончателният текст не съдържа категорични ангажименти за намаляване на метановите емисии, каквито имаше в по-ранни проектокомюникета. Той само признава, че те имат значителен принос за климатичните промени и че ограничаването им ще бъде един от най-бързите начини за намаляване на последиците от глобалното затопляне.
Комюникето признава усилията на някои страни за гарантиране, че най-малко 30% от глобалните океани и морета ще бъдат запазени или защитени до 2030 г., но само насърчава останалите страни да поемат също толкова амбициозни ангажименти.
Извън темата за климата лидерите:
Обещаха да увеличат доставките на ваксини за постигане на глобалните цели за ваксиниране на най-малко 40% от населението във всички страни до края на 2021 г. и на 70% до средата на 2022 г.
Признаха значението на споделените стандарти за ваксинационни сертификати, но не стигнаха до там да признаят съществуващите документи в отделните страни, както държави като Русия призоваха.
Утвърдиха международната данъчна сделка, постигната по-рано тази година.
17:46 | 13.09.22 г.