Погледнато от Европа анулирането от страна на Австралия на поръчката на 12 дизелови подводници, произведени в партньорство с френската индустриална компания Naval Group, последвано от съобщението за закупуването на осем американско-британски ядрени подводници, предизвиква дебати, дори поражда скандал. Анализът на стратегическите ориентации на участниците, визията им за Индо-Тихокоеанския регион и мястото на Китай в региона дава някои обяснения, пише Мариан Перон-Доаз, изследовател за Северна Азия и международна морска сигурност в Science Po, в статия за френския вестник La Tribune.
Ново партньорство в областта на сигурността AUKUS, обединяващо САЩ, Австралия и Великобритания, се появи неотдавна с цел за засилено индустриално, военно и технологично сътрудничество в областта на изкуствения интелект и киберсигурността, за да бъде контрапункт на експанзията на Китай в Индо-Тихоокеанския регион.
Преднамереното маргинализиране на Франция очертава контурите на ексклузивно американска стратегия в Индо-Тихоокеанския регион, разбиран като пространство за сдържане на китайската мощ.
Това „секюритизиране“ на индо-тихоокеанската концепция отслабва дипломацията, насърчаваща сътрудничеството, и алтернативните партньорства, предлагани както от Франция, така и от ЕС, който след съобщението за създаването на AUKUS обяви своята Стратегия за сътрудничество за Индо-Тихоокеанския регион.
Създаването на AUKUS поражда притеснителни очаквания за елитарен, западен и ядрен съюз, в който голяма част от крайбрежните държави от Югоизточна Азия и Океания няма да се припознаят. Освен това той показва американска концепция, която е добре да обясним.
Австралия в търсене на подкрепа за сигурността от САЩ
От стратегическа гледна точка решението на правителството на Скот Морисън да се сдобие с по-мощни подводници що се отнася до скорост и издръжливост в морето е обяснимо.
Отношенията с Китай се влошиха през последните две години. Но отвъд защитата от домогванията по море до острова бъдещите подводници са предназначени и да изпълняват мисии за сдържане и за събиране на разузнавателни данни далеч от националните брегове и от Океания.
Предвиждат се също патрули в Южнокитайско море и вероятно в Тайванския проток, които несъмнено ще бъдат под американско командване. Стратегията изглежда се изразява в опит за сдържане на китайското военноморско присъствие в първата верига острови, т.е. от Япония до индонезийските брегове, включвайки Тайван.
Дори с ядрени двигатели, които технически можеха да бъдат реализирани, Франция нямаше как да предостави традиционната гаранция за сигурност, давана от големия американски брат на Канбера, включително ядрен чадър. От Втората световна война и Студената война Австралия се съобразява със стратегическите варианти на САЩ.
Изборът на Канбера на американски ядрени подводници позволява на САЩ да разполагат с мощна флотилия, снабдена с крилати ракети „Томахоук“, към което ще се прибави и британската военна техника. Това ще засили значително възможностите на САЩ за сдържане на Китай с допълнителни мощности за нанасяне на удар в дълбочина. Бъдещите австралийски ядрени подводници ще могат също да изпълняват ескортиращи и защитни функции при разполагането на американски бойни групи.
Франция не само не може да предложи американската дипломатическо-военна гаранция, тя също така предлага „трети път“ за региона да се измъкне от дестабилизиращия натиск заради безмилостната конкуренция между САЩ и Китай – трети път, който не беше приемлив за Джо Байдън. Затова страната е напълно изключена от изграждането на тази коалиция от морски демокрации, в която качеството ѝ на трансатлантически съюзник ѝ даваше неоспорим достъп.