Големите петролни компании се отказват от Венецуела

Въпреки огромните петролни резерви, които само чакат да бъдат оползотворени, продължаващите санкции върху венецуелския петрол и текущото състояние на политиката и икономиката прогонват международните петролни компании от енергийния пазар на Венецуела, пише OilPrice.com.

Международните компании започват да се отказват от Венецуела, която има доказано най-големите петролни резерви в света от 304 млрд. барела, тъй като американските санкции и политическото състояние на страната представляват твърде голям риск за текущите инвестиции.

Това лято както TotalEnergies, така и Equinor разпродадоха дяловете си в държавната Petrocedeno, оставяйки на държавната Petroleos de Venezuela (PDVSA) целия капитал – ход, който предполага, че те се отказват от дела си в петролния гигант след десетилетия инвестиции.

Petrocedeno оперира в Пояса на Ориноко, произвеждайки свръхтежък петрол, който след това транспортира, за да бъде подобрен и смесен с други видове, за да стане по-лек петрол, подходящ за износ.

TotalEnergies заяви, че причината за оттеглянето ѝ е фактът, че дейността в Пояса на Ориноко не може да отговори на новите екологични критерии на компанията, а Total се ангажира с инвестиции само в нисковъглеродни петролни проекти занапред.

Equinor също не обвини директно американските санкции или състоянието на политиката във Венецуела за оттеглянето си. Вместо това тя се позова на фокуса си върху международни ключови райони и такива с по-голям приоритет, където Equinor може да използва своите конкурентни предимства.

Но ако големите петролни компании спрат инвестициите си заради сегашното състояние на националната икономика, Венецуела няма да може да поддържа повече петролната си и газова индустрия, което означава милиарди барела петрола оставени под земята. Заради спада в петролното производство на страната, което стигна от около 2,03 млн. барела на ден през 2017 г. до само 480 хил. барела на ден през 2020 г., Венецуела днес се бори с недостиг на гориво и увредена икономика.

Петролният и газов анализатор в GlobalData Светлана Дох обяснява ситуацията с недостига на горива и отговора на страната: „Планира се Petrocedeno да бъде модернизирана, за да произвежда нафта като суровина за рафинериите. Това като цяло означава, че рафинериите в страната са в толкова отчаяна нужда от обновяване или поне поддръжка, че сега ще трябва да бъде извършена модернизация специално за тях“.

Това обаче може да се окаже сериозно предизвикателство, тъй като ще има нужда от ново оборудване. В същото време останалата без кеш PDVSA едва намира средства да извършва елементарна поддръжка на рафинериите си.

„Продължителният спад в производството на суров петрол във Венецуела, което е основен стълб на икономиката на страната, в комбинация със санкциите, наложени от американското правителство, пандемията от Covid-19, корупцията в правителството и липсата на инвестиции доведоха страната до разпад“, казва Дох.

Дори преди промяната в петролната индустрия във Венецуела от това лято, производствените данни се сринаха заради недостиг на разредители, нужни, за да се направи петрола по-лек и подходящ за износ. През август производството в Ориноко намаля с една четвърт до под 300 хил. барела на ден. Недостигът се дължи на решението да се използват среден и лек петрол, за да се управлява недостигът от моторни горива в страната, вместо да се приотиризира разреждането на по-тежкия петрол. Ако страната продължи с тази стратегия, това може да доведе до драматични последствия за производството и износа за останалата част от 2021 г.

PDVSA промени тактиката си миналия месец, когато внесе 620 хил. барела разредител кондензат, за да подкрепи рафиниращата си индустрия. Държавната компания обмисля и използването на синтетични суровини, за да поддържа нивата на производство високи, докато вносът е ограничен заради щатските санкции.

Една от малкото останали надежди на Венецуела е зараждащата се петролна сила Китай. Очакван да поддържа международното търсене на петрол високо през следващото десетилетие, докато Европа и САЩ се отдалечават от изкопаемите горива в търсене на алтернативни форми на енергия, Китай агресивно търси нови петролни начинания.

Докато петролната индустрия на Венецуела се бори с най-трудните си предизвикателства досега – американските санкции върху енергийния износ и внос и оттеглянето на големите международни компании – Китай забеляза възможността да увеличи присъствието си в Латинска Америка, запълвайки празнината, която САЩ оставиха.

Китай се опитва да задмине САЩ и да се превърне в най-големия преработвател и вносител на суров петрол в света тази година. В същото време страната явно е склонна да пренебрегне американските санкции върху Венецуела и Иран, за да отговори на петролното си търсене. През април и май тази година China Concord Petroleum задели танкери, които да транспортират повече от една пета от венецуелския петролен износ, ясно пренебрегвайки санкциите.

Енергийната връзка Венецуела-Китай обаче не е лесна заради новите мита, наложени от Китай върху тежкия суров петрол по-рано тази година, което застрашава износните отношения на Венецуела със страната. Новите мита се очаква да направят маржовете на печалба за Венецуела твърде ниски, за да се оправдаят инвестициите. Въпреки това, заради последните промени в петролната индустрия на страната, Китай едва ли ще се откаже скоро.

Остава само един въпрос – докато големите петролни компании се оттеглят от Венецуела, оставяйки националната петролна индустрия без финансови средства, в момент, в който тя вече е изправена пред сериозен недостиг на горива и разредители, ще се намеси ли Китай като спасител, разширявайки своя нововъзникващ петролен пазар към Латинска Америка?