Тази година цените на стоманата растяха и разбиваха рекорд след рекорд. Силното индустриално търсене задвижва ръстовете, а заводите се опитват да увеличат предлагането, след като бяха в латентно състояние по време на пандемията. На всичкото отгоре Китай и Русия се опитват да ограничат износа, за да помогнат на други индустрии у дома.
„Ако бяхте ме попитали преди шест месеца каква е най-положителната ми визия за първата половина на 2021 г., не мисля, че дори щях да се доближа до реалността“, коментира Карло Белтраме, управител за Румъния и Франция в AFV Beltrame, цитиран от Bloomberg. Компанията планира да построи завод в Румъния за 250 млн. евро с капацитет да произвежда около 600 000 тона годишно.
Този оптимизъм е коренно противоположен в сравнение с последното десетилетие, когато западните производители затвориха заводи и уволниха хиляди работници заради слабото търсене.
Тази година президентът на САЩ Джо Байдън иска да харчи за инфраструктура, а Европейският съюз иска да достигне нулеви емисии скоро. Производители като Nucor Corp., U.S. Steel Corp. и SSAB AB са сред тези, които ще се превърнат в машини за печалба. ArcelorMittal SA, най-голямата в света компания за производство на стомана извън Китай, ще спечели повече от McDonald’s Corp. или PepsiCo Inc. според изчисленията на анализаторите.
Малцина очакват тези добри времена да продължат до 2022 г. Keybanc Capital Markets и Bank of America Corp. вярват, че изоставанията, стимулиращи скока на цените на стоманата в САЩ, ще започнат да се изчистват тази година.
Някои анализатори прогнозират обаче, че настоящото рали може да предвещава по-добри времена в дългосрочен план, като в крайна сметка цените се установят на по-устойчиви нива от преди.
„Стоманодобивната промишленост извън Китай потенциално ще навлезе в период на ренесанс“, казва Том Прайс, ръководител стокова стратегия в Liberum Capital Ltd. в Лондон. „Можем да видим история с обрат там, защото тези икономики просто се нуждаят от стомана“, допълва той.
Развитието в Китай е ключово, тъй като страната произвежда повече от половината стомана в света, предимно с доменни пещи на въглища. Правителството сигнализира, че вече не иска да понася огромната екологична тежест от това и се стреми да ограничи производството чрез различни мерки.
„Ограниченията почти сигурно ще влязат в сила,“ казва Томаш Гутиерес, ръководител за Азия в Kallanish Commodities Ltd. „Производителите на стомана в чужбина могат да спят малко по-добре“, допълва той.