ЕС заплашва Ливан със санкции заради липсата на правителство

Върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по въпросите на външната политика Жозеп Борел порица ливанските политици за забавянето при съставянето на нов кабинет и предупреди, че съюзът може да наложи санкции на онези, които стоят зад политическия застой в засегнатата от сериозна криза държава, предава АП.

Борел направи своите коментари в президентския дворец близо до столицата Бейрут след среща с президента Мишел Аун. Това беше първата среща от двудневното посещение в Ливан.

Коментарите му дойдоха на фона на съобщения в ливанските медии, че Франция и ЕС подготвят предложения за евентуални забрани за пътуване и замразяване на активи на някои политици.

По думите на Борел ливанските политици трябва бързо да сформират ново правителство, да приложат реформи и да постигнат сделка с Международния валутен фонд (МВФ), за да започнат да извеждат малката държава от парализиращата икономическа и финансова криза.

Икономическата криза в Ливан, предизвикана от десетилетията корупция и лошо управление, започна в края на 2019 г. и се засили през последните месеци. Световната банка заяви по-рано този месец, че кризата е една от най-лошите в света, наблюдавани от повече от 150 години. По данни на банката икономиката се е свила с 20,3% през 2020 г. и се очаква да спадне с 9,5% през тази година.

Ливан не изпълни задълженията си за изплащане на дълга си за първи път през март, а преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) по спасителния пакет спряха миналата година. Кризата е най-голямата заплаха за стабилността на Ливан след края на гражданската война 1975-1990 г.

Борбата за власт е между номинирания за премиер Саад Харири, от една страна, и Аун и зет му Гебран Басил, който оглавява най-големия блок в парламента, от друга. Това влошава кризата въпреки предупрежденията на световни лидери и икономически експерти за тежките икономически условия, пред които е изправен малък Ливан.

Харири беше назначен да сформира ново правителство през октомври и досега не успя. Правителството на премиера Хасан Диаб подаде оставка дни след взрива на пристанището в Бейрут на 4 август, който опустоши града, уби 211 души и рани още над 6 хил. души.

„Не можем да разберем защо девет месеца след оставката на министър-председателя все още няма правителство в Ливан. Само спешно споразумение с Международния валутен фонд ще спаси страната от финансов колапс“, коментира Борел.

По думите му няма време за губене, защото страната е на ръба на финансовия колапс.

Борел изтъкна, че ЕС е готов да помогне на Ливан и неговия народ, но предупреди, че ако има допълнителни пречки за решението на кризата, „ще трябва да обмислим други начини на действие, както някои държави членки предлагат“.

„Съветът на Европейския съюз включва други възможности, включително целенасочени санкции“, посочи Борел. „Разбира се, че предпочитаме да не тръгваме по този път и се надяваме, че няма да се налага, но това е в ръцете на ливанското ръководство“, допълни той.

Жозеп Борел отхвърля твърденията на някои ливански политици, че бежанците са причината за кризата, като каза, че тя е „вътрешна“. „Не е честно (да се каже), че кризата в Ливан идва от присъствието на бежанци“, като има предвид близо 1 млн. сирийци, избягали от войната в тяхната страна.