Процъфтяващата американска икономика тласка инфлацията нагоре в цял свят, а поскъпването на американския долар принуждава някои централни банки да повишават лихвите въпреки все още високите нива на заразени с COVID-19 и незавършеното възстановяване на икономиките на собствените им страни, пише Wall Street Journal.
Централните банки в света следят как Федералният резерв в САЩ ще реагира на ускоряването на инфлацията, притеснени, че може да попаднат в епицентъра на проблемите заради изключителния растеж на американската икономика. Глобалните фондови пазари записаха понижение в четвъртък, след като представители на Фед сигнализираха, че очакват да повишат лихвите до края на 2023 г., по-скоро от очакванията през март и на фона на нажежаването на американската икономика.
Глобалният ход към повишаване на лихвите с Фед на централна позиция може да задуши възстановяването на икономиката на някои места, особено в момент, когато дългът на нововъзникващите икономики расте.
Размерът на американската икономика, съставляваща близо една четвърт от световния брутен вътрешен продукт, и значението на финансовите пазари на страната отдавна упражняват прекомерно влияние върху глобалното вземане на решения. Но необичайно силният растеж на американската икономика тази година е много важен за световната икономика, която все още се възстановява от сътресенията миналата година. Представители на Фед очакват американската икономика да нарасне със 7% тази година, сочат публикувани в сряда данни.
Централните банки в Русия, Бразилия и Турция повишават лихвите през последните седмици, отчасти, за да парират зараждащата се инфлация от ръста на цените на стоките тази година. В момент, когато заводите в света изпитват затруднения да задоволят американското търсене, цените на суровините – от калай до мед, растат.
„С всички последици от пандемията последното нещо, от което се нуждаят тези страни, е политика на затягане“, коментира Тамара Басич Василев, икономист в Oxford Economics в Лондон.
Икономическият бум в САЩ подкрепя икономиките по света, като повишава вноса и приходите на страната. Но това също така тласка нагоре лихвите и инфлацията и засилва долара, което затяга глобалните финансови пазари и действа като ограничение за възстановяването.
Проблемите се усещат неравномерно. По-силен долар вреди на нововъзникващите пазари, които заемат пари в долари, като в същото време помага на по-големи износители в Европа и Източна Азия, чиито продукти стават по-конкурентни спрямо американския износ.
В развитите икономики централните банкери смятат, че периодът на ускоряване на инфлацията ще се окаже временен, ако потребителите не очакват той да продължи и да искат по-високи заплати.
Макар че централните банки не предвиждат това да се случи скоро, някои икономисти мислят, че може да бъдат изненадани.
Централните банки в Европа и Япония трябва да включат риска от ускоряване на инфлацията в техните валути, които може да подкопае възстановяването на икономиката, казват икономисти. Деликатният танц около Фед може да се натъкне на затруднения, ако инфлацията се окаже по-устойчива от очакваното, което вероятно ще доведе до верижна реакция на повишаване на лихвите.
„За да предотврати засилване на еврото, Европейската централна банка ще трябва да е също толкова предпазлива по отношение на Федералния резерв, което може да създаде затруднение заради различните динамики на инфлацията и растежа“, коментира Елга Бартш, ръководител на макроикономическите изследвания в BlackRock.
Но нововъзникващите икономики често нямат лукса да чакат. Дори кратко ускоряване на инфлацията може да натежи значително върху валутите им и да засегне способността на компаниите и на домакинствата да обслужват дълга си, който често е деноминиран в долари или евро.
Фед сигнализира, че ще се постарае да избегне повторение на сценария от 2013 г., когато централните банки в развиващите се страни бяха принудени да отговорят на внезапно изтегляне на чуждестранни инвестиции, след като американската централна банка изненада инвеститори, заявявайки, че обмисля намаляване на програмите си за стимулиране на икономиката.
Но с ускоряването на глобалната инфлация и промяната на курса на Фед сметките за някои централни банки се променят.
Централната банка на Бразилия обяви трето поредно повишаване на лихвения процент с 0,75 процентни пункта в сряда и даде сигнал за възможно по-голямо увеличение в бъдеще, докато се бори с инфлация над 8%.
Руската централна банка повиши основната си лихва три пъти тази година до 5,5%, след като инфлацията се ускори до над 6% този месец, най-високото ниво от почти пет години. Във вторник гуверньорът Елвира Набиулина заяви, че Русия ще продължи да повишава лихвите и не очаква това да попречи на икономическия растеж.
Турската централна банка рязко повиши основната си лихва до 19% през март, за да противодейства на двуцифрената инфлация и обезценяването на лирата. Но турската лира отново е под натиск през последните седмици, тъй като инвеститорите опитват да разберат дали централната банка ще трябва да поиска от президента Реджеп Ердоган да понижи лихвите.
В бедните страни по-голям дял от разходите обикновено отива за неща от основна необходимост като храни и енергия, така че държавните ръководители трябва бързо да овладеят инфлацията, когато цените растат.
Централните банки на Скандинавския полуостров и в Южна Корея дадоха знак, че планират да затегнат паричната политика, за да предотвратят възможни балони на активите, особено на имотния пазар. Норвежката централна банка съобщи в четвъртък, че ще повиши лихвите през септември.
Централните банки в Централна Европа, включително Унгария и Чехия, също се очаква да вдигнат скоро лихвите. Те не отчетоха същите свивания като по-големите европейски страни като Франция и Испания по време на пандемията, но регистрират ускоряване на инфлацията.
Въпреки това има проблеми с търпеливия подход, казват икономисти.
„Идеята да се позволи нажежаване на инфлацията… означава, че ще разберете, че има проблем с инфлацията, когато вече има проблем с инфлацията“, казва Клаус Баадер, главен икономист в Société Générale.
03:28 | 13.09.22 г.