През 2020 г. светът е бил изправен пред най-тежкия проблем с глада от най-малко пет години насам заради коронавирусната криза, а перспективите остават мрачни и през тази година, предава Bloomberg.
Около 155 млн. души в 55 страни, повече от населението на Русия, са страдали от проблеми, вариращи от продоволствена криза до глад, сочи докладът с данни от десетина агенции. Това е ръст с 20 млн. души спрямо 2019 г., като икономическите сътресения са изпреварили крайните климатични събития като втората по значение причина за глада.
Влошаващата се ситуация показва как пандемията задълбочава хранителните неравенства в света наред с крайните климатични събития и политическите конфликти, които задушават достъпа до ключови стоки. Сега потребителите трябва да се борят с растящи разходи за храна, тъй като голямото търсене от Китай ограничава глобалното предлагане на храни.
„COVID-19 задълбочава нестабилността. Неговите ограничения, например върху движението на хора и стоки, води до повсеместни загуби на доходи, особено за хора, които разчитат на работа в сивия сектор в градовете“, казва Доминик Буржон, директор на отдела за извънредни ситуации и устойчивост към Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) към ООН.
Конфликтите и несигурността остават най-големите причини за глада, отговорен за почти две трети от хората, които са изправени пред хранителни кризи, сочи докладът, създаден с помощта на Европейската комисия и Световната продоволствена програма на ООН (WFP). Демократична република Конго, Йемен и Афганистан са някои от най-засегнатите страни.
Броят на хората, които са изправени пред глад основно заради икономически сътресения, включително свързаните с пандемията, намаляващи работни места и доходи, е скочил с близо 70% миналата година до 40,5 млн. души. Това показва въздействието на COVID-19 върху продоволствената несигурност. Нови икономически проблеми се очакват през 2021 г., каза Дейвид Бийсли, изпълнителен директор на WFP, по време на уебинар в сряда.
Нарушаването на снабдителните вериги е довело и до ръст на цените на храните, а повишаването на инфлацията или отслабването на валути на зависими от вноса страни са направили храните по-недостъпни, сочи докладът. Жените са понесли особено тежък удар, тъй като са по-уязвими към загуба на работни места.
Очаква се глобалният глад да остане на нивата преди пандемията тази година, засягайки над 142 млн. души в 40 страни, показва докладът. Конфликтите остават проблем, а икономическите затруднения може да се задълбочат заради коронавирусната криза, отбелязват агенциите.
Миналата година около 28 млн. души са били в „извънредно“ състояние на хранителна несигурност или по-лошо. „Крайно сме обезпокоени. Когато поглеждаме първоначалните данни от 2021 г., виждаме, че този брой вече е нараснал“, отбеляза Буржон.
02:53 | 13.09.22 г.