България прави стъпка надолу по отношение на медийната си свобода и влошава и без това незавидната си позиция в класацията на международната организация “Репортери без граници“, чието актуално издание бе публикувано във вторник. Страната ни отстъпва от 111-то място миналата година на 112-то от 180 държави в класацията за 2021 г. и остава последна в Европейския съюз.
България влошава значително позицията си спрямо 2013 г., когато заемаше 87-о място, а през последните три години беше на 111-то място.
В кратко резюме за България от "Репортери без граници“ посочват, че малкото откровени журналисти в страната са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не се интересува от разследване или осъждане на насилие над журналисти, пишат от организацията и дават за пример случая с ареста на журналиста Димитър Кенаров през септември 2020 г.
Маскирани мъже пребиха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер - Николай Стайков, получи заплахи за смърт през юни 2020 г., след като пусна документален филм за съдебната корупция на високо ниво. Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии, пишат "Репортери без граница".
В резюмето се споменава също Делян Пеевски като най-изразено въплъщение на ситуацията в страната, който продаде своите медии, но според организацията влиянието му върху медиите остава проблемно. Правителството разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране за медии при пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите да се отнасят благосклонно към правителството при отразяването на новини.
В същото време съдебният тормоз над медии като Биволъ и групата „Икономедиа“ е заплаха за свободата на печата. Един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев беше окончателно оправдан през юни 2020 г. по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани, пише още в резюмето.
През март "Репортери без граници" отправи и 10 препоръки за справяне с "тежката ситуация със свободата на пресата в България" седмици преди изборите.
Журналистиката - най-добрата ваксина срещу вируса на дезинформация
Тазгодишният индекс, който ежегодно оценява ситуацията със свободата на печата в 180 страни и територии, показва, че журналистиката, която е може би най-добрата ваксина срещу вируса на дезинформация, е напълно блокирана или сериозно възпрепятствана в 73 държави и ограничена в 59 други, които заедно представляват 73% от оценяваните държави. Тези държави са класифицирани като „много лоши“, „лоши“ или „проблемни“ среди за свобода на печата и съответно са идентифицирани в черно, червено или оранжево на картата на Световната свобода на печата.
Данните от индекса отразяват драстично влошаване на достъпа на хората до информация и увеличаване на пречките пред отразяването на новини. Пандемията на коронавируса е използвана като основание за блокиране на достъпа на журналистите до източници на информация и докладване на място. Ще бъде ли възстановен този достъп, когато пандемията приключи? Данните показват, че на журналистите е все по-трудно да разследват и да докладват деликатни истории, особено в Азия, Близкия изток и Европа.
Барометърът за доверието на Edelman за 2021 г. разкрива обезпокоително ниво на обществено недоверие към журналистите, като 59% от анкетираните в 28 държави казват, че журналистите умишлено се опитват да заблудят обществеността, като докладват информация, за която знаят, че е невярна. В действителност журналистическият плурализъм служи за борба с дезинформацията и т. нар. „инфодемия“, включваща невярна и подвеждаща информация.
Най-големите движения в индекса
Норвегия е на първо място в класацията за пета поредна година, въпреки че нейните медии се оплакват от липса на достъп до държавна информация за пандемията. Финландия запазва второто си място, докато Швеция си връща третата позиция, което отстъпи временно на Дания миналата година.
Картата за свободата на печата в света не е имала толкова малко страни, оцветени в бяло - което показва състояние на страната, което е поне добро, ако не и оптимално - от 2013 г., когато е приет настоящият метод за оценка. Тази година само 12 от 180-те страни в индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за журналистика, за разлика от 13 държави (8%) миналата година. Страната, която е лишена от класирането си за „добра“, е Германия (спад с 2 позиции до 13-то място). Десетки нейни журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремисти и вярващи в теорията на конспирацията по време на протести срещу ограниченията на пандемията.
Въпреки това ситуацията със свободата на печата в Германия все още се определя като „доста добра“, какъвто е случаят и в САЩ (спад с 1 място до 44-то) въпреки факта, че последната година на Доналд Тръмп в Белия дом беше белязана от рекорден брой нападения срещу журналисти (около 400) и арести на членове на медиите (130), според US Press Freedom Tracker, който е партньор на "Репортери без граница".
В резултат на пропадането с четири места надолу Бразилия се присъедини към оцветените в червено страни - знак, че ситуацията със свободата на печата там е класифицирана като „лоша“. Опетняването и организираното публично унижение на журналисти се превърнаха в запазени марки на президента Болсонаро. Бразилия попада в групата на страните с „лоша“ среда, сред които Индия (142-ра), Мексико (143-та) и Русия (с 1 място надолу до 150-то), която разгърна своя репресивен апарат, за да ограничи медийното отразяване на протестите в подкрепа на опонента на Кремъл Алексей Навални.
Китай (177-и), където интернет цензурата, наблюдението и пропагандата достигат безпрецедентни нива, все още е твърдо закотвен сред страните с най-лоша медийна свобода, които са посочени в черно на картата на Световната свобода на печата. Точно под Китай е същата тройка от тоталитарни държави, които в исторически план редовно заемат долните три места. Две са азиатски: Туркменистан (надолу с 1 място до 178-о) и Северна Корея (надолу с 1 място до 179-о). Третата е в Африка: Еритрея (надолу с 2 места до 180-то).
Тези държави поддържат абсолютен контрол над всички новини и информация, което позволява на първите две да твърдят, че не са имали случаи на Covid-19, а на третото да запази пълно мълчание за съдбата на 11 журналисти, арестувани преди 20 години, за някои от които се твърди, че са били държани в метални контейнери насред пустиня.
Страната, която отбеляза най-рязко пропадане през 2021 г., е Малайзия, която загуби 18 позиции до 119-о място. Проблемите там включват скорошен указ за „анти-фалшиви новини“, позволяващ на правителството да наложи своя собствена версия на истината. Големи спадове са регистрирани също от Коморските острови (надолу с 9 места до 84-о място) и Салвадор (спад с 8 места до 82-ро), където журналистите се борят да получат държавна информация за това как правителството се справя с пандемията.
Повечето от най-големите изкачвания в класацията са в Африка. В Бурунди (нагоре с 13 места до 147-о), Сиера Леоне (с 10 до 75-о) и Мали (с 9 до 99-о) се наблюдават значителни подобрения в средата.
Европа и Северна, Централна и Южна Америка продължават да бъдат най-благоприятните континенти за свобода на печата, въпреки че Америка регистрира най-голямото влошаване на регионалния си резултат. Европа регистрира значително влошаване на показателя „Злоупотреби“, като актовете на насилие се удвоиха в Европейския съюз и на Балканите, в сравнение със 17% влошаване в световен мащаб. Атаките срещу журналисти и произволни арести се увеличиха в Германия (на 13-то място), Франция (34-о), Италия (41-о), Полша (64-о), Гърция (надолу с 5 места до 70-то), Сърбия (93-о) и България (112-о).
Колкото по-светъл е цветът, толкова по-добра е медийната свобода. Графика: "Репортери без граници"
05:14 | 14.09.22 г.