Външното министерство на Иран заяви, че спира сътрудничеството си с Европейския съюз (ЕС) в различни области след решението на блока да санкционира няколко ирански служители по сигурността заради репресиите на протестите през 2019 г., съобщава EurActiv.com.
Говорителят на външното министерство Саид Хатибзаде „остро осъди“ санкциите и заяви, че Иран „спира всички преговори за правата на човека и сътрудничеството с ЕС, особено в (областите) на тероризма, наркотиците и бежанците“.
Той казва, че Иран отхвърля „подобни действия от онези, които лъжливо твърдят, че защитават правата на човека“, като допълва, че Техеран обмисля реципрочни санкции.
ЕС санкционира осем ирански служители по сигурността, включително командващия Революционната гвардия на ислямската република. Списъкът с лицата е публикуван в Официалния вестник на блока. В списъка се казва, че командирът на гвардейците Хосейн Салами „носи отговорност за сериозни нарушения на правата на човека“.
Засегнат от санкциите са и ръководителят на паравоенните сили Басидж, командирът на сухопътните войски на Революционната гвардия и шефът на иранската полиция. Санкционирани са и три ирански образувания - затвори, в които се твърди, че по време на демонстрациите са били извършени нарушения на човешките права, включително изтезания, посочва Politico.
През ноември 2019 г. изненадващо повишаване на цените на горивата предизвика вълна от протести в Иран. Те бяха потушени на фона на почти пълното спиране на интернета. ЕС тогава призова Техеран да прояви „максимална сдържаност“ в справянето с протестите, които разтърсиха страната, и да прекрати насилието.
Най-малко 304 души са загинали в безредиците, според базираната в Лондон Amnesty International. Властите в Иран обявиха около 230 смъртни случая.
Санкциите стават факт в чувствителен момент, тъй като Брюксел посредничи в усилията за възобновяване на проблемната ядрена сделка между световните сили и Техеран. САЩ се оттеглиха от споразумението през 2018 г. и отново наложиха наказателни санкции срещу Иран, които бяха отменени в замяна на ограничения на ядрената програма на страната.
Понастоящем преговорите във Виена са съсредоточени върху опитите да убедят Вашингтон да отмени санкциите, а Техеран да отмени нарушенията на споразумението, пише Ройтерс.
Хатибзаде обвинява блока, че е мълчал за американските санкции и е изразил съжаление, докато всъщност си е сътрудничил със САЩ. Президентът на Иран Хасан Рухани на няколко пъти заплашваше да прекрати всяко сътрудничество с Европа по отношение на трафика на наркотици и бежанските потоци, ако блокът не помогне на ислямската република да заобиколи санкциите на САЩ.
С последните мерки ЕС е санкционирал общо 89 лица и четири образувания. Ограничителните мерки се състоят от забрани за пътуване и замразяване на активи, както и забрана за износ в Иран на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии или наблюдение на комуникациите. Освен това на гражданите и компаниите на ЕС е забранено да предоставят средства на санкционираните лица и образувания.
Изглежда и че американските и иранските власти са решени да възобновят ядрените преговори тази седмица във Виена, въпреки предполагаемото нападение през почивните дни срещу иранско ядрено съоръжение, за което Техеран обвинява Израел, допълва Politico. Израел отрича да има роля в експлозията и прекъсването на ядреното съоръжение в Натанц.
Американски служител коментира пред медията, че в разузнавателните доклади няма индикации, че Израел координира подобна операция със САЩ и изглежда малко вероятно Израел да е уведомил американски служители предварително. Запознат източник предупреждава обаче, че все пак е възможно на някакво ниво да е имало уведомление, вероятно завоалирано.
Израел има дълга история на организиране на атаки срещу ядрената програма на Иран, която счита за екзистенциална заплаха. Смята се, че Израел стои зад взрив, който удари ирански военен кораб миналата седмица, а Техеран обвинява Тел Авив и заради убийството на топ ядрения учен на Иран Мохсен Фахризаде.
Израелското правителство се противопоставя на усилията на администрацията на Байдън да върне САЩ към ядрената сделка с Иран от 2015 г., като настоява, че сделката не е достатъчна за ограничаване на ядрените амбиции на Техеран. Миналата седмица израелският премиер Бенямин Нетаняху предупреди САЩ, че страната му няма да се чувства обвързана от съживено споразумение.
20:37 | 09.09.22 г.