Броят на ваксините срещу Covid нараства, но успоредно с това тестването остава ключов инструмент за овладяване на пандемията. И ако през 2020 г. предизвикателството беше да се разработят и увеличат доставките на тестове за SARS-CoV-2, сега медиците използват наличните изследвания по-често и по нови начини. Целта, разбира се, е да помогнат връщането ни към нормален живот. Тестовете показват къде има нови огнища, идентифицират варианти, които представляват по-голям риск, измерват имунитета на хората срещу коронавируса, пише Bloomberg.
1. Какви тестове за SARS-CoV-2 има до момента?
Има два основни типа. Първият са т. нар. „диагностични“. Те доказват наличието на вируса у даден човек. Към тази група спадат бързият антигенен лабораторен тест и PCR тестът. За целта се взема секрет от носната и/или устната кухина. Другата група изследвания доказват наличието на имунитет след преболедуване или ваксинация. Това са тестове за антитела, за които е необходимо вземането на кръв.
2. Как тестовете откриват активни инфекции?
Златният стандарт по отношение на точността е PCR тестът. Това изследване се превърна във водеща тема в общественото обсъждане миналата година. Основният проблем беше свързан с недостига им и трудността да се определи разпространението на вируса. PCR тестовете търсят частици от нуклеиновите киселини на вируса или неговия генетичен материал в проба от секрети. Макар да са изключително специфични PCR тестовете могат да се разработят в рамките на няколко дни при появата на новооткрита модификация на вируса.
3. Какви са недостатъците на PCR тестовете?
PCR тестовете включват сложен производствен процес, наречен верижна реакция на полимеразна обратна транскрипция (RT-PCR), който мултиплицира генетичния материал на вируса, за да бъде проучен в детайли. Липсата на лаборатотно оборудване, реактиви, лаборанти или лабораторни лекари може да ограничи достъпността на изследването. Бързите лабораторни антигенни тестове също изследват тампон във секрет, най-често от носа. Но някои проучвания предполагат, че този подход улавя по-малко случаи. Резултатите от бързите тестове се получават за 30 минути или по-малко. Те обаче не се мащабират много добре.
Лабораториите често използват механизирани системи, като например тази на Roche Holding AG. Провеждането PCR теста отнема няколко часа и при оптимални обстоятелства, aпаратурата може да прави хиляди тестове на ден. (В някои случаи резултатите се бавят с дни, защото пробите се транспортират, или защото се изисква да се запълни пълния капацитет на оборудването с цел оптимално използване на консумативите).
4. Да разчитаме ли само на тестовете, за откриване на нови случаи?
Не. Като се има предвид логистиката за събиране на PCR проби и изпращането им в лаборатории, много от които са претоварени, хората чакат резултатите си от няколко дни до над седмица. Това е твърде дълго време и може да доведе до разпространение на вируса преди тествания да получи симптоми. За да се прекъснат веригите на предаване, инфектираните трябва да бъдат идентифицирани бързо и рано, да се изолират от другите, а медицинските власти да поставят под карантина тези, които наскоро са били в контакт със заразени. И тук на помощ идват бързите тестове. Те се предлагат под различни варианти, като най-популярните и широко достъпни лабораторни бързи тестове са са RT- LAMP и инструмента за генно редактиране Crispr.
5. Има ли по-елементарен начин за диагностика?
Да. Все повече се възприемат по-евтини и по-достъпни инструменти, наречени бързи антигенни тестове за домашна употреба. Много от тях са подобни на домашните тестове за бременност: течна проба се поставя върху реактивна повърхност. Комплектът струва под 5 долара. Включва тампон, разтвор и малка пластмасово петри, съдържащо антитела, подобни на тези, които имунната ни система би активирала срещу SARS-CoV-2. Тестваният взема проба от носа или гърлото си, потапя я в разтвора и поставя няколко капки в петрито. Ако е заразен, антителата ще се свържат с протеините на вируса от пробата. Ще се появи линия на пластмасовото петри, или някаква друга индикация, показваща инфекция.
6. Точни ли са бързите антигенни тестове?
В началото на пандемията бързите тестове получиха лоша репутация, тъй като версиите, които се появиха на пазара, се оказаха много ненадеждни. С течение на времето бяха пуснати и много по-точни версии. И макар че не са чувствителни, колкото PCR-тестове, те компенсират с бързина и достъпност. В пилотно проучване в Ливърпул, Англия, в края на 2020 г., бързите антигенни тестове установиха близо 900 души, които не знаеха, че имат коронавирусна инфекция и нямаше да бъдат изследвани. Сравнени с PCR бързите тестове дават фалшиво положителни резултати, какзват критиците. Но от друга страна, ранното откриване, позволява самоизолация и проследяване на контакти, което иначе не би се случило. Важно е да има постоянство при изследването. Ако един тест не успее да хване инфекцията, едва ли другите тестове ще допуснат същата грешка.
Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
23:47 | 12.09.22 г.