Дълговата криза в Латинска Америка през 80-те и тази в еврозоната в началото на новото хилядолетие доведоха до загубено десетилетие за икономическия растеж в тези региони. Ключов въпрос сега е дали развиващите се пазари вървят по същия път, натоварени с дълг, възникнал в отговор на пандемията. Знаците, че може да се задава нова криза, би трябвало да доведат до преосмисляне на инструментите на Международния валутен фонд (МВФ), пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.
Има два основни сценария пред натоварените с дългове развиващи се икономики. Според единия големите двойни дефицити, предизвикани от трилионите американски фискални стимули, са намалили справедливата стойност на щатския долар. Въпреки че реалният ефективен обменен курс спадна от миналото лято, Институтът за международни финанси (ИМФ) изчислява, че щатският долар е надценен с 12%. Това би трябвало да е добра новина за държавите, които издадоха дълг в щатски долари, тъй като прави бремето върху тях по-устойчиво.
Но има две мощни контра сили. Огромният фискален стимул и относително успешното разпространение на ваксините би трябвало да стимулират растежа на САЩ, укрепвайки долара. Доходността на американските държавни ценни книжа (ДЦК) нараства и това може да накара Федералния резерв да оттегли приспособителната си политика по-рано от другите големи централни банки. Разминаване в политиките в резултат на това също би довело до поскъпване на долара.
По-високата доходност на щатските ДЦК е и проблем за обременените с дългове страни. Доходността по 10-годишните книжа, която наскоро надхвърли 1,6%, не е била толкова ниска в сравнение с прогнозите за растеж от 1966 г. насам, така че може да има място за още по-голямо увеличение. Повишаването на дългосрочните лихвени проценти в САЩ влече лихвите нагоре в световен мащаб. За някои развиващи се икономики като Турция и Русия разходите по заеми вече се покачват поради ускоряването на инфлацията.
Изглежда инвеститорите показват с поведението си на кой сценарий вярват. Ежедневният индикатор за капитала на ИМФ (с изключение на китайския дълг) показва, че изтичането на капитали в началото на март се приближава до нивата, наблюдавани при пазарния срив от 2013 г. (вследствие намеците за затягане на монетарната политика в САЩ – бел. прев.), докато Федералният резерв се готви да намали количественото облекчаване. Почти всички валути на развиващите се икономики се обезцениха през последните две седмици. С нарастващите нива на дълга, отслабването на потенциалните темпове на растеж и разходите по заеми, които излизат от дъната си, условията, които поддържаха устойчив дълга на развиващите се икономики през последното десетилетие, може да се променят.
МВФ трябва да усили огневата си мощ преди да e настъпила криза. Министрите на финансите от Г-20 наскоро сигнализираха подкрепата си за ново отпускане на специални права на тираж (СПТ). Отпускането вероятно ще достигне 500 млрд. долара, което ще направи нищожни разпределенията на 250 и 33 млрд. долара по време на глобалната финансова криза. Това помага, но не е магическо решение. Тъй като СПТ се разпределят въз основа на съществуващите квоти в МВФ, лъвският пай (около 70 процента) отива за развитите държави и големите развиващи се икономики с много валутни резерви. Но като процент от валутните резерви, разпределението на СПТ би имало най-голям ефект за на някои от най-бедните и затънали в дългове страни.
Ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева казва, че фондът ще проучи промяна в системата за разпределение, чрез която по-богатите страни могат да отпускат СПТ на по-бедните. Според JPMorgan, ако страните от Г-20 отделят само 10 процента от своите СПТ, това би увеличило повече от два пъти допълнителното финансиране за страните с ниски доходи.
Но преразпределението на СПТ може да дойде с искания за традиционните условия по програмите на МВФ, които кредитополучателите биха се стремили да избегнат. Вместо това преразпределените СПТ биха могли да надвишат средствата за по-евтино кредитиране с отстъпки на фонда. Въпреки това, като се имат предвид малките квоти на страните с ниски доходи и високите им бюджетни дефицити, някои биха могли да бъдат тласнати в несъстоятелност. Преразпределените СПТ могат да бъдат предложени като грантове за пандемични разходи и цели за устойчиво развитие, но това може да срещне опозиция в страните кредитори.
Усилването на огневата мощ на МВФ не е достатъчно. Програмите за кредитиране също трябва да бъдат коригирани. Фондът разполага с традиционни спасителни мерки за редовните му клиенти и механизми за страните с добра репутация. Ако разходите по заемите продължат да нарастват, редица равиващи се икономики могат да останат по средата: твърде силни, за да приемат условия, но твърде слаби, за да се справят без подкрепа, тъй като пандемията продължава.
За разлика от 2013 г. развиващите се икономики (без Китай) имаха излишък по текущата сметка през четирите тримесечия до септември 2020 г., а валутните им резерви нараснаха рязко през последните години. Бързото разпространение на ваксините в развиващите се икономики и по-бързият от прогнозираното глобален растеж могат да предотвратят нова дългова криза. Но скорошната тенденция е тревожна. Това може да е идеалната възможност за администрацията на американския президент Джо Байдън да продължи да възприема многостранния подход и да възстанови американското лидерство в света. САЩ правят много за стимулиране на собствената си икономика. Подкрепата за нови програми на МВФ ще осигури помощ и за развиващите се икономики.
08:11 | 12.09.22 г.