Кризата с COVID-19 по своето невиждано естество и мащаба си предизвика друга криза – този път интелектуална, която се вглежда в планираните решения за излизане от нея. Част от тези решения се основават на постулата на изчезването на инфлацията в развитите страни. Овладяването на инфлацията вече не е безапелационно задължение, можем да разхлабим, дори да отменим някои икономически правила и да се отдадем на удоволствието да изградим нови мисловни системи като ново кейнсианство, пише френският вестник La Tribune.
Привържениците на посткейнсианското мисловно течение, наречено „Модерна парична теория“, препоръчват да се не спират държавните разходи, докато всички хора в работоспособна възраст не получат работа. Други икономисти препоръчват освобождаването на държавни разходи за заличаване на държавни дългове в актива на централните банки, което се равнява на необратимо монетизиране на дефицитите.
Постулатът за изчезването на инфлацията като икономическо явление се опира в основни линии на наблюдаването на дълги периоди на слаба инфлация в развитите икономики през последните 25 години.
Последното истинско сътресение на предлагането датира от 1973-1979 г. с кризата на цената на петрола, или преди повече от 40 години. В Япония след силната криза през 1990 г. страната от дълго време е близо до дефлацията на фона на вял растеж въпреки много експанзионистките парични и фискални политики.
Откакто съществува еврозоната, общата инфлация е надхвърляла 4% само няколко месеца преди финансовата криза през 2008 г. В САЩ от 25 години инфлацията е преминавала прага от 4% само през 2008 г. и през 1990 г. (за кратко през 2005 г.). Скептиците към инфлацията се опират и на факта, че след 2008 г. не е имало инфлация, въпреки че всички централни банки започнаха политика на трескаво изкупуване на държавни облигации, което увеличи активите им от четири пъти нагоре. За да сме точни, трябва да подчертаем, че паричната маса не е нараснала със същите пропорции.
В действителност инфлацията не се е изпарила мистериозно и можем да обясним стабилността й през последните 25 години. Това ще ни позволи да анализираме какво в настоящата обстановка може да изложи на опасност тази стабилност.
Ролята на глобалното търсене
Ако за кратко пренебрегнем обяснението на инфлацията с паричната маса (Дейвид Хюм, Ървин Фишър, Митлън Фридман), в тази статия припомняме теорията за инфлацията, стимулирана от търсенето, която се одобрява почти единодушно от практиците и голям брой изследователи.
Тя изтъква инфлационисткия натиск, който може да предизвика прекомерното търсене върху предлагането на стоки, както и ролята на очакванията за инфлация в обяснението на самата инфлация.
Търсенето и предлагането не са понятия, които могат да бъдат преброени – те реагират на многобройни икономически променливи. Да приемем, че има потенциално предлагане на стоки, което изразява почти пълното използване на факторите за производство, най-вече труда. Ако търсенето е твърде голямо спрямо потенциалното предлагане, заплатите растат и рано или късно компаниите с известно влияние върху пазара ще тласнат цените нагоре, за да защитят маржовете си на печалба.
Движението към ръст на заплатите и цените реагира на очакванията на участниците. Ако служителите мислят, че цените ще нараснат, те изразяват най-силните си изисквания в преговорите и цените ще нараснат в самореализираща се спирала.
Оттук и стабилността на инфлацията през последните 30 години, дори във възходящата част от икономическия цикъл, трябва да се дължи на факторите, които налагат някакъв страх в преговорите за заплати (отслабване на синдикатите, имиграция, страх от делокализация и т. н.).
14:04 | 14.09.22 г.