Пандемията от COVID е прибавила 24 трлн. долара към глобалния дълг през миналата година, с който той достига рекордните 281 трлн. долара, а съотношенията между световния дълг и БВП е над 355%, сочи допитване на Института за международни финанси (IIF), цитирано от Ройтерс.
Според него програмите за държавна подкрепа са съставлявали половината от ръста, а глобалните фирми, банки и домакинства са прибавили съответно 5,4 трлн. долара, 3,9 трлн. долара и 2,6 трлн. долара.
Това означава, че дългът като съотношение към световния БВП е нараснал с 35 процентни пункта до над 355% от БВП. Този скок е доста над ръста по време на световната финансова криза, когато през 2008 и 2009 г. съотношението между дълга и БВП нарасна със съответно 10 процентни пункта и 15 процентни пункта.
Няма признаци за стабилизиране в краткосрочен план.
Очаква се дълговите нива да надминат отново значително тези преди COVID в много страни и сектори тази година, подкрепени от все още ниските лихви, въпреки че повторното отваряне на икономиките трябва да помогне на БВП.
„Очакваме глобалният държавен дълг да нарасне с още десет трилиона долара тази година и да надхвърли 92 трлн. долара“, съобщи IIF и допълни, че намаляването на подкрепата може да се окаже още по-предизвикателно, отколкото след финансовата криза.
„Политическият и обществен натиск може да ограничи усилията на правителствата“ да намалят дефицитите и дълга, застрашавайки способността им да се справят с бъдещи кризи.
„Това може също да ограничи политическата реакция за смекчаване на негативните последици от климатичните промени и естествените капиталови загуби“, се казва в изследването.
Дългът на Европа
Ръстовете на дълга са особено резки в Европа, като съотношенията между дълга на нефинансовия сектор към БВП във Франция, Испания и Гърция нараства с около 50 процентни пункта.
Бързото увеличение на дълга се дължи основно на правителствата, особено в Гърция, Испания, Великобритания и Канада. Швейцария е единствената зряла пазарна икономика в анализа с 61 страни на IIF, която записва спад на съотношението си между дълга и БВП.
При нововъзникващите пазари Китай регистрира най-голям скок на съотношението между дълга и БВП при изключване на банките, следван от Турция, Южна Корея и Обединените арабски емирства. Южна Африка и Индия регистрират най-голям скок само по отношение на съотношението на държавния дълг към БВП.
„Преждевременно оттегляне на мерките за подкрепа на правителствата може да доведе до ръст на фалитите и нова вълна необслужвани заеми“, предупреждава IIF.
Но продължително разчитане на държавна помощ може да създаде „систематични рискове“, включително чрез насърчаване на т. нар. „зомби“ компании – най-слабите и задлъжнели корпорации, да поемат още дълг.
22:34 | 12.09.22 г.