България остава в групата на дефектните демокрации

България остава в групата на страните с „дефектна демокрация“ в индекс на Economist Intelligence Unit (EIU). Страната ни заема 52-о място в индекса след Суринам и преди Индия и получава обща оценка от 6,71 – най-ниската от създаването на индекса през 2006 г.

България получава най-ниска оценка по критерия „политическа култура“ – 4,71 при максимална оценка 10, а най-висока е оценката за избирателен процес и плурализъм – 9,17. По критерия за работа на правителството страната ни е оценена с 5,71, колкото Суринам, Монголия, Парагвай и Шри Ланка, а по критериите политическо участие и граждански свободи оценката е съответно 7,22 и 7,06.

Влошаването на резултата на България се дължи на „притесненията за независимостта на съдебната система и медийната свобода, както беше изтъкнато в доклада за върховенството на закона на Европейската комисия от 2020 г.“, пише EIU. „Назначаването на главен прокурор с предполагаеми връзки с правителството предизвика големи антиправителствени протести в страната“, допълва изданието.

От страните членки на ЕС само три са след България в индекса за демокрацията на EIU – Унгария, която дели 55-о място с Филипините, Хърватия, деляща 59-о място с Гана, и Румъния на 62-о място.

Норвегия оглавява индекса, следвана от Исландия, Швеция, Нова Зеландия, Канада, Финландия, Дания, Ирландия, Австралия и Холандия. На дъното е Северна Корея, а непосредствено преди нея се нареждат Демократична република Конго, Централноафриканската република, Сирия и Чад.

През 2020 г., за първи път от 2010 г. насам, средните регионални резултати в индекса са се влошили във всички региони в света. Преди десет година причината за отстъплението на демокрацията беше недоволството от правителствата и рухването на доверието в институциите след световната икономическа и финансова криза. През миналата година отстъплението от демокрацията в света е до голяма степен резултат от предприетите от правителствата мерки за справяне със здравната извънредна ситуация, породена от коронавирусната пандемия, която доведе до замразяване на гражданските свободи на цели народи за продължителен период, отбелязва EIU. В цял свят през 2020 г. гражданите са преживели най-голямото отстъпление по отношение на индивидуалните им свободи в историята, предприето от правителствата в мирно (а може би дори и във военно време), допълва изданието. Доброволният отказ от фундаментални свободи от милиони хора е може би най-значимото събитие в необичайната 2020 г., пише EIU.

Миналата година средният глобален резултат е спаднал от 5,44 през 2019 г. на 5,37. Най-голям е спадът в Субсахарска Африка, Близкия изток и Северна Африка. Развитите страни в Европа и Северна Америка продължават да доминират сред „пълните демокрации“ в света с 14 представители от общо 23 страни през 2020 г., или около 61%. Азия и Австралия имат пет пълни демокрации спрямо две през 2019 г., включително Япония, Южна Корея и Тайван. Три страни от Латинска Америка също попадат в групата на „отличниците“ – Чили, Коста Рика и Уругвай. Мавриций е единствената африканска страна, определена като пълна демокрация.

„Дефектните демокрации“ са съсредоточени в Източна Европа (13), Латинска Америка (13) и Азия (10). Западна Европа има седем, а Субсахарска Африка – 6. Източна Европа няма нито една пълна демокрация, това е и регионът с най-голям спад на общата оценка от създаването на индекса на демокрацията през 2006 г. Регионът отбелязва спад на средния си резултат с 0,40 пункта заради слабостта на институциите и политическата му култура.

Значително отстъпление от демокрацията е регистрирано и в Западна Европа, чийто среден резултат е намалял с 0,31 пункта от 2006 г. насам. За сметка на това Северна Америка отчита най-малкото отстъпление от всички региони, но това се дължи единствено на стабилното подобрение на резултата на Канада. Този на САЩ обаче се понижава с 0,30 пункта от 2006 г. насам.