През декември 2019 г. медиите за първи път отразиха новина, свързана с инфекция с новия коронавирус, след като Световната здравна организация (СТО) обяви присъствието на заразата. Дванадесет месеца по-късно, както показват графиките по-долу, световните финансови пазари са приели ролята на увеселително влакче на ужасите, пише Ройтерс.
Нервният януари
Коронавирусът дори не беше първото нещо, което изплаши пазарите през 2020 година. Тонът беше зададен, когато ескалацията на ценовата война на петролния пазар между Саудитска Арабия и Русия доведе до срив на цените на петрола от над 5% на 8 януари.
Само няколко дни по-късно борсите в Китай отчетоха спадове, отразявайки новината за над 50 случая на пневмония в град Ухан, която доведе до предупреждение от СЗО, че може би се задава нов вирус, подобен на ТОРС.
Петролът продължи да поевтинява, тъй като трейдърите започнаха да се притесняват за спада на китайското търсене, но все пак много от големите пазари все още не бяха засегнати сериозно.
Това се промени, когато през втората половина на февруари новият вирус започна да се разпространява и в други страни в Азия и Европа. От 20 февруари до 24 март, когато големите европейски икономики наложиха блокади, индексът MSCI за 49 страни по света изтри над една трета от стойността си – своеобразен тежък кръвоизлив, който костваше 18 трлн. долара.
В САЩ индексите S&P 500, Dow Jones и Nasdaq се понижиха съответно с 35%, 38% и 30%. Европейските показатели FTSE и DAX, отразяващи търговията на борсите в Лондон и Франкфурт, изтриха съответно по 35% и 40% от стойността си. Токийският бенчмарк Nikkei се понижи с 30%, докато китайските акции отбелязаха по-умерен спад в цената от 16%.
За справка – рекордният тримесечен спад на Уолстрийт възлиза на 40% през 1932 г., когато започва Голямата депресия. Фактът, че през февруари S&P 500 и Dow Jones бяха достигнали исторически максимуми, превръща последвалия крах в още по-апокалиптично събитие.
Мартенска лудост
Правителствата по света вече се опитваха да закрепят устоите на икономиките си, но точно както във финансовата криза десетилетие преди това, беше необходима мощна подкрепа от страна на централните банки, за да се стабилизират пазарите.
Ходът на Федералния резерв на САЩ да намали лихвените проценти до нула в средата на март първоначално имаше нулево въздействие, но след като въведе нови суап линии, а Европейската централна банка (ЕЦБ) и други големи регулатори реагираха със свои собствени мерки, пътят към възстановяване се появи на хоризонта.
Количеството пари и усилия, хвърлени в борбата срещу пандемията, остава нещо безпрецедентно.
Bank of America изчислява, че централните банки по света са похарчили 1,3 млрд. долара на час за закупуване на активи от март и са извършили 190 намаления на лихвените проценти през миналата година, което се равнява на четири на всеки пет дни на търговия. Глобалният дълг е нараснал до приблизително 400% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), в сравнение с около 280% след финансовата криза през 2009 г.