Музикантите от Беларуската държавна филхармония пеят срещу фалшивите избори в страната. Жени в бяло протестират с цветя. Един от скорошните митинги в Минск беше най-голямата демонстрация в историята на страната, пише Саймън Кюпър за Financial Times.
Да живее белоруската революция. Но това, което се случва там, е само част от глобалната протестна тенденция, прекъсната само за кратко от Covid-19. През изминалата година видяхме почти безпрецедентно голяма вълна на протести - от Хонконг през Ливан до Минеаполис. Преживяваме 1968 г., но в по-голям мащаб: почти неизменно спокойната улица заменя парламента като основна арена за опозиция. Тенденцията обхваща както богати, така и бедни страни, демокрации и диктатури, пише Ричард Йънгс в „Гражданският активизъм: Нова надежда или фалшива зора за демокрацията?”.
Протестите и днешното поколение силови лидери предизвикват нарастващо недоволство, като се сблъскват помежду си. През 2016 г. индексът на социалните вълнения на Международната организация на труда достигна рекорден връх спрямо 40-годишното средно ниво на протести. Тогава първата година на Доналд Тръмп като президент доведе до нов рекорд на протестните шествия в САЩ, докато той не беше подобрен тази пролет от по оценки 15-26 милиона американци, които демонстрираха след убийството на Джордж Флойд от полицията.
Протестиращите загубиха по-голямата част от битките си през последното десетилетие, но продължават да надграждат. Те са много различни от своите предшественици. Повечето съвременни протестиращи нямат официална принадлежност, въпреки опитите на Тръмп да обрисува Антифа - съкратено от „антифашисти“ - като организация с върли членове, както комунистическата партия през 30-те години.
Много протести се повтарят: движенията от Беларус до Венецуела продължават от години. Ливанските демонстранти току-що отстраниха втори премиер за 10 месеца. И протестите прескачат от държава в държава: сега има движение „Животът на зимбабвийците е важен“.
Днешните протести имат за цел да създават популярни видеоклипове. Малката група крайнодесни паравоенни, която нахлу в щатския парламент на Мичиган през април, направи достатъчно шокиращи снимки, за да хвърли в потрес страната. Агресията от страна на силите за сигурност моментално се показва в социалните мрежи, както откриха беларуските насилници. Това насърчава повечето режими да сеят бруталността си скришом и да използват цифрово наблюдение, което понякога води до „изчезване” на протестиращи от домовете им по-късно.
Но протестиращите също захитряха: 15 на сто от беларусите следват криптиран, базиран във Варшава канал в Telegram, който разпространява техни видеа. Преди десетилетие имаше съперничещи си теории за социалните медии: едната - че са от полза за протестърите, а другата - че са инструмент за диктатори. И двете се оказаха верни.
08:36 | 13.09.22 г.