За турския президент Реджеп Тайип Ердоган случващото се днес е истинска сбъдната мечта. След близо век в култовата за Истанбул „Света София“ отново се разнесоха молитви. Самият държавен глава се присъедини към множеството вярващи, за да види как се осъществява един негов много добре премерен ход, който ще увеличи подкрепата за него както у дома, така и в ислямския свят, посочва Bloomberg в свой материал.
Днешната петъчна служба е първата в сградата, откакто по-рано този месец турският съд даде зелена светлина за превръщането на „Света София“ отново в джамия, след като в продължение на десетки години бе музей.
Като ярък контраст на международните критики, които действията на Ердоган предизвикаха, привържениците на президента го посрещнаха с радостни възгласи. Стотици мъже прекараха нощта пред „Света София“, рецитирайки молитви и пеейки ислямски химни в очакване на голямото откриване днес.
Ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган губи от подкрепата си в последните години, най-вече в големите градове, и сега президентът се надява да привлече нова подкрепа на националистите в страната. Той се опитва да представи новия статут на „Света София“ като повратен момент в прераждането на Турция като влиятелна мюсюлманска държава след век на опити да имитира Запада под влиянието на Мустафа Кемал.
Но колкото и подкрепа да печели у дома Ердоган, толкова рискува и да навреди на така или иначе вече трудните си отношения с европейските съседи. За Гърция храмът има особено значение, като един от най-важните монументи на православното християнство, тъй като първоначално сградата е построена именно като църква по времето на Византийската империя.
Днес стотици метри тюркоазени килими покриват мраморния под на зданието, а плътни завеси скриват християнските мозайки, описващи купола.
Защо сега?
Византийската катедрала променя статута си на два пъти през миналото хилядолетие. Първо е преобразувана на джамия от църква, след като Османската империя завладява Константинопол през 1453 г. След това от джамия става музей през 1934 г. като част от усилията на Ататюрк да секуларизира младата турска република.
Последната смяна под ръководството на Ердоган – също като предходната, чиято цел е да смекчи позицията на Гърция, е политическа. Популярността на президента отслабва под тежестта на задъхващата се икономика и конкуренцията на другите консерватори в страната, които рискуват да изядат от подкрепата му.
„Той се надява, че това ще е неговото наследство, с което ще бъде запомнен“, казва Йозгюр Унлухисарчъклъ, ръководител за Турция на американския мозъчен тръст German Marshall Fund. „И всички десни гласоподаватели подкрепят тази кауза“, допълва той.
02:14 | 14.09.22 г.