Коронавирусната пандемия се очаква да доведе до спад с 14% на глобалното работно време през второто тримесечие на 2020 г., съобщи Международната организация на труда (МОТ), цитирана от CNBC.
Трудовата агенция на ООН съобщи, че този спад на работното време се равнява на 400 млн. загубени работни места на пълен ден в света през второто тримесечие въз основа на стандартна 48-часова работна седмица.
Това бележи „силен ръст“ в сравнение с прогнозата на МОТ за периода от 10,7% спад на работното време или 305 млн. загубени работни места в предишния й доклад за въздействието на COVID-19 върху трудовия пазар, публикуван през май.
В петото издание на доклада „COVID-19 и трудовия свят“ МОТ съобщи, че Северна и Южна Америка са най-засегнатите региони с очакван спад на работното време от 18,3% или 70 млн. загубени работни места на пълен ден. Загубеното работно време се изчислява въз основа на статистически прогнози на МОТ, идващи от данни в реално време за икономиката и трудовия пазар. Те използват четвъртото тримесечие на миналата година като основа за спадовете.
През първото тримесечие МОТ изчисли спад с 5,4% на работното време в цял свят, равняващ се на 155 млн. загубени работни места спрямо четвъртото тримесечие на миналата година.
МОТ съобщи, че има многобройни фактори, причиняващи глобалния спад като по-късо работно време, временно освобождаване от работа, както и безработица и „неактивност“.
Второто полугодие на 2020 г.
Докладът на МОТ очертава и три различни сценария за възстановяването на трудовия пазар през второто полугодие на годината.
Основният модел предвижда спад с 4,9% на работното време или 140 млн. загубени работни места спрямо четвъртото тримесечие на миналата година. Този сценарий допуска скок на икономическата дейност в съответствие със съществуващите прогнози, вдигане на ограниченията на работното място и възстановяване на потреблението и инвестициите.
Песимистичният сценарий предвижда спад на работното време с 11,9% или 340 млн. загубени работни места. Той се основава на допускането, че ще има втора вълна на случаи на коронавирус, което ще доведе до връщане на ограниченията по време на блокадата и следователно ще означава „значително по-бавно възстановяване“.
Оптимистичният модел предвижда свиване на работните часове с 1,2% или загуба на 34 млн. работни места. Този най-добър сценарий може да се сбъдне, ако дейността на служителите се възобнови бързо, „което ще увеличи значително натрупаното търсене и създаването на работни места“.
Задълбочаване на неравенството между половете Докладът на МОТ подчертава още диспропорционалните последици от пандемията върху жените служители. Той отбелязва, че 510 млн., или 40% от заетите жени в света работят в четирите най-тежко засегнати сектори от коронавирусната криза в сравнение с 36,6% от мъжете.
Фактът, че жените също доминират в областта на домакинската работа, здравния и социалния сектор, означава, че те са изложени на по-голям риск от заразяване и предаване на вируса, както и на загуба на доходи. Същевременно нарушаването на неплатената работа по грижите за децата, например, става по-неравно по време на пандемията, влошено от затварянето на училища и спирането на социални услуги.
МОТ съобщи, че последиците за жените може да обезсилят част от напредъка в равенството между половете, който беше постигнат през последните десетилетия, задълбочавайки неравенството между половете в работата.
„Решенията, които вземаме днес, ще имат последици през идните години и след 2030 г.“, коментира Гай Райдър, генерален директор на МОТ.
Въпреки че вече беше направено много за справянето с последиците от вируса и че страните бяха в различни фази на пандемията, Райдър заяви, че „трябва да удвоим усилията си, ако искаме да излезем от кризата в по-добра форма, отколкото в началото й“.
06:38 | 11.09.22 г.