Богатите все още продължават да стават все по-богати, но коронавирусната криза може да забави светкавичната скорост, с която трупат състояние, за още години напред.
Волатилността на пазарите, както и икономическите последствия от вируса, може да изтрият до 16 трлн. долара глобално състояние през тази година и да застрашат растежа за следващите пет години. Това са заключенията на проучване на консултантската група Boston Consulting Group (BCG). За сравнение това е с повече от 50% над обема от средства, изтрит от финансовата криза през 2008 г. – 10 трлн. долара, посочва Bloomberg.
Продължилата десетилетие бича серия при ценните книжа спомогна на милионерите и милиардерите по света да увеличат състоянието си с двуцифрен темп спрямо хората със средни и ниски доходи. Сега обаче същата тази зависимост от пазарите може да постави богатствата им в риск, ако волатилността заради коронавируса продължи с години.
Личното финансово състояние в глобален план достигна 226 трлн. долара миналата година, което е 9,6% ръст спрямо 2018 г. и най-големият годишен темп на растеж от 2005 г., показват данни на BCG. От 2019 г. до 2024 г. акумулирането на богатство в световен мащаб може да се забави до годишен темп на растеж от 1,4%, ако се изпълнят най-лошите сценарии на BCG. Моделът на групата за бързо възстановяване пък прогнозира темп от 4,5%.
„Сегментът, който ще бъде ударен най-тежко при сценариите с бавно възстановяване и продължителни щети, ще е този на най-богатите, милионерите и милиардерите, заради голямата им експозиция към пазарите на ценни книжа и пазарната волатилност“, посочва Анна Закревски, международен ръководител на звеното за управление на благосъстоянието на BCG, която е и водещ автор на проучването.
Според доклада броят на милионерите в долари в световен мащаб се е утроил през последните 20 години и сега те са 24 млн. души, като две трети от тях са в Северна Америка. Към момента заедно те притежават повече от половината финансово богатство в света. Това от своя страна означава, че при възможно най-лошия сценарий именно Северна Америка ще бъде и най-тежко засегнатата, както и Япония. И двата региона ще отчетат спадове и в рамките на 5-годишния период.
По данни на BCG 9,6 трлн. долара от богатството се съхранява в офшорни сметки през 2019 г., което с 6,4% повече в сравнение с предходната година. Най-голям дял тук има Азия (без Япония).
В краткосрочен план богатите смятат да преместят парите си към утвърдени убежища. В по-дългосрочен план обаче някои може и да ги върнат в страната си на произход, за да си гарантират по-лесен достъп до ликвидност, особено ако негативната тенденция в икономиката се задържи. Това ще е от полза за места като Хонконг и Сингапур заради близостта им до Китай и други бързоразвиващи се пазари в Азия.
И макар Швейцария да остава предпочитаната дестинация за тези, които искат да държат парите си в чужбина, то двата азиатски града бързо наваксват. Очаква се активите, за които те отговарят, да се увеличат двойно по-бързо от тези в Швейцария в рамките на следващите пет години.
Пандемията може да ускори и необходимата промяна за надзорниците на световните богатства. Мениджърите по управление на благосъстоянието се изправят пред вируса в по-лоша форма, отколкото по времето на финансовата криза – с по-ниска възвръщаемост върху активи и по-високи разходи, отколкото през 2007, посочват от BCG.
„Виждаме Covid-19 като предупредителен сигнал“, посочва Закревски. „Последните 10 години доведоха до доста уверено представяне на мениджърите на благосъстояние и отнеха от напрежението за ангажиране с бизнес моделите“, допълва тя.
Но макар значително по-голямата база от клиенти и активи обемът на печалбата в индустрията остава същият, както преди десетилетие. За 2019 г. той е в размер на 135 млрд. долара спрямо 130 млрд. долара през 2007 г., когато международното богатство бе наполовина на това сега.
14:14 | 11.09.22 г.