Най-богатите страни в света ще поемат дълг от още 17 трлн. долара заради вируса

Богатите страни в света ще поемат допълнителен държавен дълг от най-малко 17 трлн. долара, борейки се с икономическите последици от пандемията, тъй като се очаква резките спадове на данъчните приходи да изпреварят значително мерките за стимулиране, задействани в борбата със заболяването, съобщава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирана от Financial Times.

Според организацията, в която влизат най-богатите страни в света, средните финансови задължения на правителствата се очаква да нараснат от 109% от брутния вътрешен продукт на над 137% тази година, с което бремето на държавния дълг в много страни ще стане сходно с настоящите му нива в Италия.

Допълнителен дълг с подобен мащаб ще възлезе на минимум 13 хил. долара на човек сред 1,3-те милиарда души, които живеят в страните членки на ОИСР. Дълговите нива може да се повишат още повече, ако възстановяването на икономиката от пандемията е по-бавно, отколкото много икономисти се надяват.

Рандъл Кроснър от Chicago Booth School of Business и бивш гуверньор на Федералния резерв, казва, че ситуацията повдига въпроси за дългосрочната устойчивост на високите нива на държавен и частен дълг.

“Трябва да приемем тежката действителност, че няма да имаме V-образно възстановяване“, отбелязва той.

Данните на ОИСР сочат, че държавният дълг на страните й членки е нараснал с 28 процентни пункта от БВП по време на финансовата криза през 2008-2009 г. и е възлязъл на 17 трлн. долара. „За 2020 г. се очаква икономическите последици от пандемията от COVID-19 да бъдат по-тежки в сравнение със световната финансова криза“, прогнозира организацията.

Въпреки че много правителства въведоха допълнителни фискални мерки тази година, вариращи от 1% от БВП във Франция и Испания до 6% в САЩ, те вероятно ще бъдат надминати от ръста на държавния дълг, тъй като данъчните приходи обичайно намаляват по-бързо от икономическата дейност при дълбока рецесия, пише ОИСР.

Преди десет години според модерното икономическо мислене нива на държавния дълг над 90% от БВП стават неустойчиви. Макар повечето икономисти сега да не вярват, че има такава ясна граница, мнозина все пак са на мнение, че все по-голямото натрупване на държавен дълг може да подкопае разходите на частния сектор, създавайки пречка за растежа.

Растящите нива на дълг ще се превърнат в проблем в бъдеще, предупреждава генералният директор на ОИСР Анхел Гуриа, въпреки че според него страните не трябва да се притесняват за фискалните си позиции днес насред кризата.

В резултат на това много повече страни ще се изправят пред сходна икономическа среда като тази в Япония след спукването на финансовия балон в началото на 90-те години на миналия век. Притесненията за държавния дълг и дефицити са определяща характеристика на японската икономическа политика оттогава, като дълговите нива в крайна сметка се стабилизираха на около 240% от БВП при настоящия премиер Шиндзо Абе.