fallback

Коронавирусът е предизвикателство и за разузнавателните служби

Кибер атаките не намаляват дори в извънредната ситуация заради заболяването

22:20 | 24.03.20 г.

Снимка: GettyImages.com

Претоварен интернет, преустроени разузнавателни служби и заплахи в многобройни форми – коронавирусът смущава и света на западното разузнаване, който е удвоил бдителността си в момент, когато правителствата са съсредоточени само върху епидемията, пише AFP.

Сега, когато светът се затваря, за да овладее разпространението на COVID-19, службите са изправени пред двоен проблем – принудени да пристъпят към значително реорганизиране, за да избегнат разпространението на заболяването в редиците си, те са изправени и пред огромно нарастване на обменяната информация в интернет – официално и официозно съдържание, конфиденциално и открито, вярно и невярно.

Между организираната дезинформация и кибер атаки във всички форми службите бдят, редувайки екипите в централите. На военен жаргон това се нарича „деградирал режим“.

Съобщенията на военното разузнаване са достатъчно кодирани и могат да се използват от дома на агентите, обяснява бивш служител на френските служби за външно разузнаване. Те обаче не позволяват достъп до най-чувствителните бази данни. „Има непрекъсваемост на работата, но стратегическото разузнаване ще бъде принудително олекотено“, обобщава  той.

В САЩ положението е сходно, казва Брайън Перкинс, изследовател във фондация „Джеймстаун“ във Вашингтон и бивш анализатор в американския военноморски флот. Той обаче добавя още един нюанс – стълбът на професията, човешкият контакт, понякога става невъзможен.

„Най-голямото предизвикателство от COVID-19 е невъзможността на служителите на терен да работят в много заразени зони, особено тези с ограничения на придвижването“, казва той.

Нарастваща опасност

Поради това трябва да се действа по различен начин при запазване или дори увеличаване на количеството работа. Администрациите и правителствата са почти изключително съсредоточени върху заболяването. Затова само службите насочват поглед и другаде.

Според единодушните мнения заплахата идва от мрежата, независимо дали става дума за атака в истинския смисъл на думата срещу инфраструктура или администрация или за дестабилизиране на обезпокоените общества чрез разпространение на фалшиви новини.

„Недобронамерените играчи се възползват от новите трудни обстоятелства. Компетентните органи на Европейския съюз поддържат тесен контакт помежду си“, за да се справят с тях, констатира Европол в комюнике.

Кръгът е широк – от икономически и стратегически грабеж до подправяне на данни (изборни, научни и т.н.), парализиране на сървъри, фишинг кампании, клевети… Но най-голямата опасност, идваща от вражески страни или групи, ръководени от такива страни, са масивни и сложни операции срещу администрация или структура.

Експерт в сектора, който дълги години е работил на терен, подчертава, че големите държави разполагат с достатъчно стабилни и допълващи се мрежи, за да отговорят на заплахата.

Кибер атаките продължават

Може би сте се надявали на примирие в света, защото само сътрудничество между всички държави изглежда може да намали смъртността от коронавируса. Но „през последните шест седмици видяхме, че заплашителни китайски играчи продължават операциите си срещу обичайните си външни мишени“, констатира Бен Рийд от службата за анализ на кибер шпионажа в американската компания FireEye.

„Твърде рано е да наблюдаваме количествен спад на дейността, но това, което виждаме, отговаря на моделите – няма признаци за примирие“, отбелязва той и допълва, че дейността на Северна Корея, страните от Южна Азия и Русия също продължава.

„Не е необходима мобилизация на много хора и ресурси за организирането на такива атаки“, казва Сюзан Спаулдинг, анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

„Русия е ангажирана всеки ден в операции по дезинформация, които искат да навредят на общественото доверие в нашата демокрация. Няма никаква причина да смятаме, че те ще спрат“, подчертава тя.

Москва е обект на внимание от всички западни правителства, които я обвиняват, че е увеличила операциите си по дезинформация за коронавируса.

Така например групата за действие East Stratcom на Европейския съюз, която се бори с дезинформацията, приписа на Москва 110 кампании между 22 януари и 19 март. Характерни послания „за добре установената стратегия на Кремъл да използва дезинформацията, за да засили разделението, да сее недоверие и хаос и да задълбочи кризисната ситуация“, посочи групата.

Тези обвинения редовно са отричани от руските власти, които на свой ред обвиняват Запада.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:29 | 11.09.22 г.
fallback