По какво си прилича и се различава сегашният пазарен срив от онзи през 2008 г.?

За разлика от глобалната финансова криза, сегашната не е осакатяваща такава в банковата система или тези за плащания и сетълмент, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Световната икономика и пазарите по-скоро преминават през тежък период, който се оформя от години. Тежките времена се изострят и от факта, че правителствата имат по-малко начини да им отговорят.

Непосредствената причина за турбуленцията е ерозията на три котви, които поддържаха пазарите стабилни или дори растящи въпреки влошаващия се фундамент.

Първо, действителното въздействие и опасенията от коронавируса подкопават едновременно търсенето и предлагането. Това подрина инерцията на глобалния икономически растеж.

Второ, централните банки вече не могат да потискат финансовата нестабилност чрез инжектиране на ликвидност и все по-ниски лихви. Лихвените проценти вече са отрицателни в Европа.

Трето, решението на Саудитска Арабия да започне петролна ценова война застраши жизнеспособността на малките нефтени компании и подкопа части от пазара на корпоративни облигации.

В резултат на това високите цени на активите започнаха да се връщат там, където фундаментът сочи, че трябва да бъдат (въпреки, че и самият фундамент се влошава). Тъй като тази корекция се извършва по хаотичен начин, съществува риск от съпътстващи щети за финансовия свят и реалната икономика.

Днешните бурни пазари напомнят за поведението си по време на финансовата криза преди 12 години. За това навява и нарастващата вероятност от рецесия в Германия, Италия, Япония и други страни. Въпреки това днешната ситуация, колкото и да е смущаваща, се различава значително.

Тъй като не произлиза от банковата система, тя не застрашава нервния център на съвременните пазарно базирани икономики, а именно - техните системи за плащания и сетълмент.

За съжаление днешната ситуация се различава от тази през 2008 г. и по един неблагоприятен начин.

Правителствата започват борбата за справяне със сътресенията от изоставаща позиция. Прекалено дълго те преследваха небалансиран микс от икономически политики, който разчиташе на паричната политика, за да подкрепя растежа. Освен това твърде много патрони бяха изстреляни нахалост - като например скорошното намаление на основната лихва от Федералния резерв на САЩ с 0,5 процентни пункта, което бе зле прието от пазарите.

За да се спре това, което може да се превърне в порочен цикъл, при който влошаващата се реална икономика повлича надолу пазарите, а те от своя страна - нея, сега правителствата трябва да направят няколко неща.

Те трябва да използват лазерно насочени мерки за създаване на устойчива икономическа база. Те могат да включват медицински мерки, които помагат за ограничаване на вируса, като безплатно тестване; политики за защита на най-уязвимите в обществото, като безплатно лечение на хората без здравна осигуровка; и начини за облекчаване на конкретни неизправности на финансовия пазар, като например неликвидност.

Тези мерки трябва също да използват цялостен координиран правителствен подход. Твърде много се разчиташе на действията на централните банки за стимулиране на растежа. Сега правителствата трябва да преследват истински реформи за повишаване на производителността.

И накрая, трябва да има допълнителна международна координация, за да се установи кои колективни действия могат да бъдат използвани.

Колкото по-бързо се направи това, толкова по-силен ще бъде икономическият обрат. Това евентуално възстановяване ще бъде усилено от изключително ниските ипотечни ставки и цени на енергията, и двете от които увеличават покупателната способност на потребителите. Колкото по-бързо пазарите виждат това да се задава, толкова по-бързо ще възвърнат нивата си. И този път, за разлика от 2008 г., това пазарно и икономическо възстановяване ще се опира на по-истински и трайни основи.