Президентът Реджеп Ердоган беше изолиран, когато трябваше да обмисли отговора на Турция след най-кървавата атака срещу нейни военни от десетилетия. И липсата на международна подкрепа вероятно се е оказала решаваща, пише Bloomberg.
Когато събра съвета си за сигурност за шестчасово заседание след убийството на най-малко 33 турски войници при въздушен удар на сирийските сили късно в четвъртък, той знаеше, че останалите страни членки на НАТО, включително САЩ, не желаят да нагазват в тресавището, а някогашният съюзник на Турция, Москва, твърдо подкрепя врага му.
В крайна сметка Ердоган се въздържа да отправи пряко предизвикателство към Русия, след като министърът му на отбраната заяви, че турските сили са отвърнали на удара в Сирия.
Шансовете не бяха на страната на Турция. Руски бойни самолети и противоракетни системи затрудняват изключително много осигуряването на въздушно покритие на 10-те хиляди турски военни, които Ердоган изпрати отвъд границата, за да спре рухването на последния бастион на бунтовниците в Идлиб и да предотврати насочването на милиони бежанци към турската граница.
Той проведе разговор с президента Доналд Тръмп и с германския канцлер Ангела Меркел в петък и се очакваше да разговаря с френския президент Еманюел Макрон, но телефонните разговори нямаше да променят силата, която контролира небето над Сирия.
„Вариантите на Ердоган за отговор срещу сирийските сили бяха ограничени в отсъствието на въздушна подкрепа“, казва Нихат Али Озджан, стратег във Фондацията за икономически и политически анализи в Анкара. „Въздушният удар целеше да спре по-дълбокото навлизане на Турция в Идлиб“, а ответен отговор щеше да изложи предните постове на турските сили на по-голяма заплаха.
Високопоставен представител, запознат с турската политика в Сирия, прогнозира, че Ердоган е инвестирал твърде много в сирийската си офанзива, за да направи обратен завой сега и ще потърси трайно военно възмездие. Критиките у дома щяха да нараснат, ако отчаяни сирийски цивилни бяха принудени да избягат в Турция, допълва той.
Но в разговора си с Тръмп Ердоган заяви, че „беше даден необходимият отговор на виновниците за гнусната атака срещу героичните ни войници“, според съобщението на турското президентство. Двамата лидери се съгласиха да предприемат „стъпки за предотвратяване на масова хуманитарна драма в Идлиб без забавяне“, се допълваше в комюникето. Това означаваше, че Турция остава решена да прекрати сирийската офанзива в Идлиб и други военни действия, които можеха да последват.
По-рано през деня министърът на отбраната Хулуси Акар положи основите на лидерската си позиция, като заяви, че при силен ответен удар на Турция са били унищожени сирийски хеликоптери и танкове и са били убити стотици военни. Акар прехвърли част от вината за удара на Русия, като заяви, че тя е била уведомена за местонахождението на турските войници.
Ердоган до голяма степен сам си е виновен за изолацията. Години наред той се стремеше да откъсне външната си политика от традиционни съюзници на Турция на запад. Тази промяна на насоката се ускори, след като руският президент Владимир Путин предложи подкрепата си в нощта на неуспешния военен преврат срещу Ердоган през 2016 г., когато западните столици проявиха безразличие. Двамата лидери развиха силни лични отношения въпреки различията в дневния им ред в Близкия изток.
Миналата година Анкара избра да закупи руски противоракетни системи пред американската им алтернатива, която щеше да включва и ограничения за това къде и кога може да бъде използвана. Връзките с Вашингтон пострадаха и Пентагонът изключи Анкара от програмата си за изтребителите F-35.
Проблемите с Европейския съюз бяха по-дълбоки заради десетилетните различия по ключови проблеми като Кипър, където съществува Севернокипърска турска република, откакто Турция нахлу в северната част на острова през 1974 г. в отговор на опит за преврат от поддръжници на съюз с Гърция.
Деветгодишната война в Сирия донесе нови предизвикателства. Ердоган обвини европейските страни, че не правят достатъчно за покриването на разходите по грижите за 3,6 млн. бежанци, които се установиха в Турция по време на конфликта. И той многократно заплашваше да ги изпрати на север към страни, в които политиката вече беше поляризирана от крайнодесни популисти, противопоставящи се на миграцията.
След атаката в четвъртък официални представители отново предупредиха Европа, че Турция е пълна и трябва да се направи нещо, ако боевете в Идлиб отприщят нова вълна на мигранти.
Ходът едва ли ще проработи, смята Мурат Ердоган, преподавател в Турско-германския университет в Истанбул, който изучава миграцията.
„Отчаяните може да опитат да навлязат в Европа, но много скоро ще бъдат спрени. За да проработи тактиката на отварянето на граничните пунктове, трябва да има отворен граничен пункт и от другата страна на границата. Но този край е затворен“, казва Мурат Ердоган.
Обмисляйки вариантите си, турският лидер трябва да има предвид и състоянието на отслабващата икономика. Тя излезе от миналогодишната рецесия и отново расте, но валутата все още е крехка въпреки агресивната намеса на държавни банки за подкрепата й.
Инфлацията и безработицата са високи, а дисбалансите във външната политика се увеличават, откривайки пътя за нов срив на турската валута. Военна авантюра в Сирия в отсъствието на подкрепа от НАТО и САЩ може да засили последиците за пазара, казва Анастасия Левашова, фонд мениджър в Blackfriars Asset Management.
Пораженията на местните избори миналата година в ключови градове показаха на Ердоган, че електоралната му база, независимо колко лоялна е тя, започва да се безпокои за куцащата икономика. Това е голям проблем за всемогъщия турски лидер, който може да се бори за преизбиране през 2023 г.
„По-дълбока намеса в гражданската война в Сирия не само ще засили напрежението с регионалната сила Русия, но може да се отрази и на слабата икономика“, смята Хюсеин Багчъ, преподавател по международни отношения в Близкоизточния технически университет в Анкара. В крайна сметка това може „да намали подкрепата за Ердоган на изборите“, допълва той.
01:04 | 13.09.22 г.