През ноември Беналмадена, едно от най-популярните курортни градчета в южна Испания, е доста тихо място. В кафенето седят само четирима души. Трима са местни старчета. Четвъртата е дама на преклонна възраст, очевидно чужденка. Тя плаща сметката, излиза и сяда в доста ефектен на вид спортен автомобил. "И аз искам холандска пенсия", процежда с умерена завист едното старче.
"ХОЛАНДСКА ПЕНСИЯ" от години е нарицателно, непостижима мечта за онези от недотам заможните краища на Европа, за които пенсионирането означава компромиси и доброволни лишения. С непрекъснато умножавано богатство в продължение на вече седем десетилетия, холандската пенсионна система има активи от почти 1,5 трилиона долара, и може да си позволи да изплаща на своите клиенти пенсии, които са около 80% от предишните им доходи като работещи хора. За сравнение във Франция този показател е 61% (при по-ниски заплати), а в Германия - едва 38%. В класацията на най-стабилните пенсионни системи, съставяна от Mercer's, Холандия е на първо място.
Но днес, три години след описаната в началото сценка, най-добрата пенсионна система в Европа е изправена пред незапомнена криза и вероятно ще бъде принудена да намали пенсиите още догодина - като първа стъпка от поредица непопулярни мерки. Причините да се стигне дотам не произлизат от Холандия, и засягат, в една или друга степен, всички страни в Европа, включително и България.
ПЕНСИОННИТЕ СИСТЕМИ НА СТАРИЯ КОНТИНЕНТ от години са изправени пред негативна перспектива. От една страна, населението намалява и застарява. Най-многолюдното поколение - на т. нар. бейби-бумъри, родени след Втората световна война - се оттегля от трудовия пазар, което драстично променя съотношението работещи-пенсионери. От друга страна, европейските пенсионери живеят все по-дълго. Средната продължителност на живота в повечето страни днес е с десетина години по-голяма, отколкото в началото на 80-те (България е сред изключенията - у нас тя се е повишила скромно, от 71,1 години през 1980 г. до едва 74,8 години през 2017 г.). Само за времето от 2002 г. до днес очакваната продължителност на живота е скочила с 4 години за мъжете (от 72 до 76 години), и с почти 3 години за жените (от 81 до близо 84). Това означава по-малко работещи, които да отделят вноски за пенсионната система, и все повече пенсионери, които получават пенсиите си все по-дълго.
ЗАРАДИ ТАЗИ ПЕРСПЕКТИВА някои експерти от години пророкуват катастрофа, ако системата не се реформира спешно. Но сега към предишните тревоги се добавя още един фактор, поне толкова значим и опасен: ниските лихви. За да могат един ден да изплащат добри пенсии на клиентите си, пенсионните фондове трябва да могат да инвестират парите им с прилична доходност. Но за да са застраховани срещу борсови балони и други неудачи, регулаторите настояват по-голямата част от тези инвестиции да са в сигурни инструменти - най-вече държавни облигации. Проблемът е, че след десетилетие на безпрецедентно ниски лихви и печатане на пари от страна на Европейската централна банка тези облигации не могат да предложат нужната доходност. Всъщност, вместо да носят доходност, парите на пенсионните фондове днес им генерират загуби. Най-добре го каза Уорън Бъфет в едно скорошно обръщение към вложителите си: "Днес получаваш по-малко за парите си от държавната хазна на САЩ, отколкото би получил, ако ги пъхнеш под дюшека... Не съм сигурен, че ще видим друг път подобно нещо през живота си".
В Дания наскоро една търговска банка обяви -0.5% лихва върху ипотечните си кредити - на практика плащайки на клиентите, за да теглят заеми. Едва ли някой е можел да предвиди днешната граничеща с абсурда ситуация. През 2012 експертите на Федералния резерв в САЩ прогнозираха, че лихвите ще се успокоят на нива около 4%. Днес те са едва 2% - и са направо високи в сравнение с еврозоната и Япония.
"ОБЛИГАЦИИТЕ СА ОСНОВАТА, върху която са изградени големи части от глобалната пенсионна система", писа наскоро Робин Уигълзуърт във в. Financial Times. За пенсионните фондове е много трудно да генерират приходите, нужни за покриване на бъдещите им задължения, в среда, в която доходността от тези облигации е стъпкана на земята, отбелязва той.
Тъкмо това се случва в Холандия. Фондовете вече предупредиха, че още през 2020 ще им се наложи да намаляват някои пенсии. "Нещата не изглеждат добре и за следващите години", предупреди Корийн Вортман-Коул, председател на ABP, един от най-голените пенсионни фондове в страната.
През септември ЕЦБ потвърди, че ще продължи политиката на количествени улеснения и ниски лихви и през следващите години. Клаас Кнот, член на борда на ЕЦБ и президент на холандската национална банка, официално възрази срещу това решение като "неотговарящо на текущите икономически условия", а холандският парламент прати във Франкфурт протестна нота.
Не личи от тях да е имало някакъв ефект: политиката на ЕЦБ се запазва и при новия й президент Кристин Лагард. Economist Intelligence Unit прогнозира, че няма да има промяна поне до края на 2021 година - независимо, че според анализаторите на компанията тази "неконвенционална парична политика" трупа все повече рискове върху финансовата система, и най-вече върху пенсионните фондове.
ИЗПРАВЕНИ ПРЕД НЕОТСТЪПЧИВОСТТА на Франкфурт, повечето правителства са принудени да предприемат други мерки, за да облекчат пенсионните фондове. Някои от тези мерки обаче са твърде непопулярни; други пък заплашват допълнително да разклатят финансовата система.
Единият начин е да се повиши пенсионната възраст. В повечето западноевропейски страни тя отдавна вече е 65 години за мъжете и за жените (докато в Източна Европа все още по правило жените се пенсионират по-рано). Холандия вече обяви, че ще увеличи възрастта до 67 години през 2024 г., и след това ще я индексира според увеличаването на очакваната продължителност на живота (за всяка година ръст в този показател холандците ще трябва да работят по 8 месеца допълнително за пенсия). Другаде обаче подобни мерки изглеждат непостижими - например във Франция, където могъщите профсъюзи блокират всеки опит да се увеличи пенсионната възраст от сегашните 60 години.
ВТОРАТА ГРУПА МЕРКИ, които вече се обсъждат в Холандия, Дания и Германия, включват разхлабване на регулациите, така че пенсионните фондове да имат повече свобода да инвестират в доходни активи. Холандските осигурителни компании приветстват такъв подход; но по същество той само повишава рисковете за финансовата система. Подобно разтягане на регулаторните ограничения в крайна сметка доведе до кредитната криза в САЩ през 2008. Междувременно Групата на 30-те (G30), обединяваща някои от най-влиятелните икономисти и статистици, пресметна, че дефицитът в глобалната пенсионна система ще набъбне от сегашните 1.1 трилиона долара до над 15.8 трилиона през 2050 година. И то според базовия сценарий, а не според негативния.
ДНЕС РАЗВИТИТЕ СТРАНИ, членуващи в ОИСР, харчат средно по 8% от брутния си продукт за пенсии. България харчи около 9% - по-малко от Полша, Сърбия или Унгария, но повече от Чехия, Словакия и Румъния. Германия харчи 10%, Франция - почти 14%, Италия и Гърция - по над 16%. Но тези разходи тепърва ще растат, особено в засегнатата от безпрецедентна емиграция, обезлюдяване и застаряване Източна Европа. Световната банка изчислява, че още през 2025 България ще бъде принудена да харчи около 12% от БВП за пенсии, а Полша - над 22%.
Българската пенсионна система си има свои собствени проблеми, но поне не е чак толкова пряко зависима от решенията на ЕЦБ. Все пак ефектите от ниските лихви се усещат, особено при онези фондове, които инвестират непропорционално големи части от портфейлите си във външни активи. Впрочем отделни икономисти от години повтарят този упрек - че някои български пенсионни фондове предпочитат да влагат парите си навън, и така отчисленията на българите работят за други икономики. Сега вече има и чисто прагматични основания тази политика да се преосмисли.
09:50 | 13.09.22 г.