Пробудената руска мечка насочва своя фокус върху разширяването на своето влияние в Източна Европа, Близкия Изток и Южна Америка. Ясно е, че администрацията на руския президент Владимир Путин подкрепя редица автокрации и сепаратистки движения с цел да увеличи международното си влияние. Въпреки че голяма част от това се представя от Москва като опит за подпомагане на съюзници, основната мотивация изглежда далеч по-твърда - желанието на Кремъл да получи по-голям контрол над глобални енергийни резерви, пише Oilprice.
Успехът на Русия в Сирия, където Москва подкрепя правителството на президента Башар Асад, успя да осигури на Кремъл значително политическо влияние и достъп до ценни запаси от петрол и природен газ. Това осигури нов тласък на плановете на Москва да разшири влиянието си в рамките на Южна Америка и да получи по-голям контрол върху големите запаси на въглеводороди в региона. Лъвският пай може да се види в лицето на Венецуела и борбата срещу диктатурата на президента Николас Мадуро.
Причината за интереса на Москва към Венецуела е ясна - страната притежава най-големите запаси от петрол в света - повече от 300 милиарда барела. Ако Москва успее да наложи своето твърдо влияние върху Каракас, тя може да получи контрол върху тези щедри резерви, увеличавайки значително своето влияние върху глобалните цени на петрола.
За Русия, където петролът и природният газ представляват около 60% от износа ѝ и са отговорни за генерирането на до 30% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), ползите определено са очевидни. Москва предоставя заеми, оръжия и парични средства на Каракас в замяна на придобиване на дялове в местните петролни находища и бижуто в короната на Мадуро – националната държавна петролна компания PDVSA.
Роснефт е отпуснала милиарди долари под формата на кредити за PDVSA, които трябва да бъдат изплатени чрез осигуряване на доставки на петрол до края на тази година. Има признаци, че рязкото спадане на производството и продължаващото лошо управление на PDVSA ще провали усилията за изпълнение на тези задължения, предоставяйки на Роснефт възможност да поеме контрол върху дружеството. За да гарантира плащанията, Роснефт вече се е превърнала в най-големият търговец на венецуелски петрол и действа като основен оператор на сондажната дейност там, за да помогне на Каракас да избегне санкциите на САЩ за достъп до световните петролни пазари.
Съществуват твърдения, че Мадуро иска да предаде PDVSA без да преминава през процес на приватизация на компанията. За да може да се извърши подобна сделка, обаче, тя трябва да бъде одобрена от контролираното от опозицията Народно събрание. Въпреки че Роснефт категорично отрича, че планира да поеме контрола върху PDVSA, това ще даде на Москва значително политическо влияние не само на регионално ниво, но и върху Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и международните цени на петрола. Това идва в момент, когато Русия се стреми да стимулира производството на петрол, за да компенсира фискалния дефицит и да укрепи и без това крехката си икономика.
Изглежда Москва няма да се съгласи да удължи и задълбочи намалението на добива на петрол на срещата с държавите от ОПЕК през следващия месец.
Плановете на Русия не приключват единствено с Венецуела. Политически и икономически кризи избухват в региона и обхващат Никарагуа, Аржентина, Боливия, Чили и Колумбия. Това предоставя възможност на администрацията на Путин да разшири влиянието си и да намали влиянието на САЩ в традиционната им крепост в лицето на Латинска Америка. Русия успя да си осигури стабилна опора в региона извън Венецуела, като направи значителни инвестиции в енергийната индустрия на Боливия, Мексико и Аржентина.
Поведението на Москва в Латинска Америка отразява това на Съветския съюз в разгара на Студената война. Въпреки че на Русия ѝ липсва икономическата сила, с която разполага Китай, тя се стреми да използва капиталите си за засилване на антиамериканските настроения в региона. Това ще ѝ позволи да изгради печеливши търговски отношения, за да укрепи отслабналата си икономика.
12:55 | 14.09.22 г.