Някои от работните места, които съществуват днес, може да изчезнат след няколко десетилетия. Вероятно на тяхно място ще се появят други – например проектанти на виртуалния свят. Подобни професии обаче ще изискват повече творчество и гъвкавост и не е ясно дали 40-годишен безработен таксиметров шофьор или застрахователен агент ще може да направи прехода. А дори някак да успее, напредъкът се случва толкова бързо, че след десет години може да му се наложи отново да смени квалификацията си. Израелският писател и историк Ювал Ноа Харири казва, че големият проблем днес не е в създаването на нови работни места, а на такива, в които хората да са по-добри от алгоритмите. Според него до 2050 г. може да се появи нова класа от хора – „безполезната класа“. Не просто безработни, а без нужната квалификация за намиране на работа.
Затова ученето през целия живот, придобиването на нови знания и умения стават все по-важни. В някои случаи компаниите „връщат служителите си на училище“, за да придобият повече лидерски умения, а в други – за да получат информация по актуални теми като науката за данните (data science), изкуствения интелект, блокчейн, въздействието на технологиите върху бизнеса, разказва проф. Барбара Щьотингер, декан на WU Executive Academy, част от Виенския университет по икономика и бизнес.
Проф. Барбара Щьотингер, декан на WU Executive Academy
Според Томас Функе, управляващ директор на пространството за съвместна работа TechQuartier и водещ на кариерни работилници в университета, като този за служители на Proschе, автомобилната индустрия в момента преживява промени, сравними с тези във финансовия сектор преди десет години, когато бизнес моделът на традиционните финансови институции беше заплашен от технологични гиганти в разплащанията като PayPal. „Автомобилните компании са изправени пред редица предизвикателства, свързани с навлизането на нови играчи на пазара като звеното на Google за автономни коли Waymo и компанията за електромобили Tesla на Илон Мъск. Паралелно с това се изменят възприятията на клиентите, които все повече се стремят да ограничат въглеродния си отпечатък, а това намалява привлекателността на шофирането“, обяснява Функе. Огромните и ускоряващи се промени, които текат в момента, карат традиционните компании да преосмислят бизнес моделите си и да подготвят служителите си за трансформацията чрез промяна на начина на мислене и на уменията им.
Томас Функе, водещ на кариерни работилници във WU Executive Academy
Първата крачка към промяната обаче е осъзнаването на необходимостта от нея, а това се оказва нелека задача за корпорациите на Стария континент, някои от които имат над 200-годишна история. „Класически пример е Nokia. Тя имаше близо 150 хил. служители, но пропусна влака на дигиталната фотография“, казва Функе. Към края на 2017 г. служителите на компанията в цял свят бяха 103 хил., а в началото на тази година тя обяви, че планира да съкрати още 1330 работни места във Финландия, Франция и Германия.
Банкови гиганти като Commerzbank и Deutsche Bank също обявиха тази година, че закриват съответно 10 хил. и 20 хил. работни места, а най-старият туроператор в света Thomas Cook обяви фалит в края на септември. Според Функе най-сериозният проблем на традиционните компании в Европа е, че предпочитат да лежат на старите си лаври и не прилагат достатъчно иновации. Добри примери обаче не липсват. „Холандската банка ING промени напълно структурата си и въведе по-гъвкава организация на работата. Производителят на играчки Lego се справи добре с първата вълна на интернет през 2004-2005 г. благодарение на промяната на бизнес модела си, а испанската верига магазини за дрехи Zara, която е собственост на Inditex, също се трансформира доста добре“, изрежда Функе. Според него компаниите в Европа с най-добро развитие през последните 20 години са тези, които са били подготвени за несигурността. „Те имат достатъчно капацитет, за да експериментират и изпробват нови неща и по това се различават от арогантните корпорации с дълга история, които отстояват старите си бизнес модели, смятайки, че те ще продължат да работят добре и през следващите десетилетия“, обобщава Функе.
Начините за правене на бизнес се изменят и знанието на компаниите за поведението на клиентите им придобива ключово значение в борбата за конкурентно предимство, смята проф. Кармен Абрил, преподавател по иновации и маркетингово управление във WU Executive Academy. „Балансът в маркетинга се променя. Преди бизнесът имаше властта да решава какво да маркетира, а сега потребителите са в по-силна позиция, защото могат да се информират не само чрез компаниите, но и посредством социалните мрежи и разговори с други потребители. Те имат повече възможности за избор и могат да унищожат или засилят репутацията на дадена компания“, казва проф. Абрил.
Проф. Кармен Абрил, преподавател по иновации и маркетингово управление във WU Executive Academy
Разстройването на бизнес моделите в маркетинга разклаща позициите на утвърдени лидери на пазара от нововъзникващи компании. Проф. Абрил дава за пример онлайн бранда Dollar Shave Club, който през 2016 г. беше придобит от Unilever. Компанията с 600 служители в цял свят, която доставя висококачествени самобръсначки до вратата на клиентите си срещу абонамент от едва 1 долар на месец, се конкурира успешно със световния лидер на пазара Gillette. Гигантът пропусна да забележи навреме промяната на навиците за пазаруване и все още се бори да навакса изоставането си в онлайн продажбите на мъжки принадлежности за бръснене, където Dollar Shave Club е лидер.
В световен план компанията, която преживява най-интересните промени на бизнес модела си, е Amazon, смята Томас Функе и изтъква, че те се случват въпреки факта, че тя все още е относително млада компания с едва около 20-годишна история. „Традиционният модел на гиганта в търговията на дребно се основава на покупки и доставки, като през годините компанията непрекъснато скъсява времето и намалява разходите при доставка на продукта. За клиентите вече не е необходимо да чакат една седмица, а само ден или дори няколко часа, за да получат закупената стока от сайта й. През 2013 г. обаче Amazon предприе промяна на модела си и сега той е ориентиран към доставка без покупка, т.е. клиентът да получава продукта и да решава на прага на дома си дали иска да го купи или не“, разказва Функе. Благодарение на трупаните години наред бази данни гигантът в електронната търговия има претенциите, че знае по-добре какво искат клиентите му от тях самите. „Когато влезете на сайта на Amazon, за да си купите даден продукт, компанията ви предлага да добавите още стоки в кошницата си въз основа на събраните данни за предпочитанията ви. За момента само 5% от предположенията й за допълнителни стоки, които биха се харесали на клиентите до такава степен, че да вземат импулсивно решение да си ги купят, са верни, но когато точността достигне 90%, а това ще се случи до пет-шест години, тя ще доставя продукти до дома на клиентите си и те ще решават на прага си дали да ги вземат или не“, прогнозира Функе.
16:01 | 12.09.22 г.