Даниел Лакайе е роден в Мадрид през 1967 г. Той е световноизвестен икономист, професор и автор на бестселъри с продажби от над 50 000 копия, преведени на английски, китайски и португалски език. През 2016 г. Лакайе е обявен от Richtopia за един от 20-те най-влиятелни икономисти в света. Притежава докторска степен по икономика и е главен икономист на Tressis.
Investor.bg разговаря с Даниел Лакайе месец преди участието му в годишната конференция на Bloomberg TV Bulgaria „The Next Big Thing”, която ще се проведе на 17 октомври в София.
Германия - двигателят на европейската икономика, се насочва към рецесия. Сред обсъжданите стимули сякаш най-важният ще е намаляване на данъците. Добра идея ли е това според Вас и ще помогне ли на федералната република да избегне рецесията?
– Германия е една от малкото европейски икономики, които разполагат с фискално пространство и то трябва да бъде използвано за стимулиране на производителността и потреблението. Задължително е Германия да намали данъците и да избягва изкушението на „белите слонове“ (бел. ред. – прекалено скъпи и безполезни активи), тъй като няма доказателства, че германското правителство харчи, инвестира или консумира по-малко от необходимото, а точно обратното. Германия не трябва да попада в капана на други европейски държави, които отслабиха икономиките си с масивни планове за разходи, без да доведат до реален растеж.
Какви според Вас са перспективите за развиващите се пазари за 2020-2021 г.? Специалистите са разединени за тях.
– Предизвикателствата пред развиващите се пазари са много, но не и критични. Това се дължи основно на нарастващите фискални и търговски дисбаланси и матуритета на дълга, деноминиран в щатски долари. Развиващите се пазари бяха свикнали със слабия щатски долар и покачването на цените на стоките – фактори, които претърпяха структурни промени. Въпреки това, за разлика от предишните икономически спадове, повечето нововъзникващи пазари поддържат здравословно съотношение на валутните резерви и бавно се приспособяват към условията на по-ниски цени на стоките. Най-големият риск е в тези икономики, които отричат структурните си проблеми и продължават да унищожават покупателната способност на своята валута, като Аржентина или Турция.
Какъв ще бъде резултатът от валутната криза в Аржентина и Бразилия?
– За съжаление, в Аржентина има много признаци, които сочат към неизпълнение на задълженията, тъй като никоя от партиите с достъп до властта не е готова да предприеме структурни реформи и да се откаже от зле създадената парична политика, която унищожава песото и икономиката. В Бразилия вероятно ще е по-малко драматично, тъй като паричната политика никъде не е толкова разрушителна като тази на Аржентина. Ако правителството обаче се откаже от обещаните реформи, може лесно да попадне в същата клопка от ерата на Русеф.
Mоже ли ново изостряне на конфликта между Анкара и Вашингтон да потопи турската лира и какви са въобще перспективите пред турската икономика?
– Проблемите на турската икономика остават в нарастващите субсидии и засилената намеса на правителството. Извънредните нива на разходите на правителството не съответстват на растежа на производителността, износа и чуждестранните инвестиции. Ръстът на паричното предлагане е опасно висок, имайки предвид търсенето на лири. Правителството трябва да осъзнае, че нарастващото предлагане на лири не е удовлетворено от нарастващото (но спаднало) търсене на тези лири. Възможно е да видим нови ниски стойности спрямо еврото или щатския долар по променливата траектория на лирата.
Кое според Вас е „The Next Big Thing“ в икономиката?
– Трябва да разберем, че новите технологии, споделената икономиката и нарастващите екологични предизвикателства ще бъдат дезинфлационни (постопенно намаляване на инфлацията – бел. ред.). Много малко правителства и управляващи могат да се адаптират към дезинфлацията. Светът трябва да приемe промяната, а не да чака 1975 г. да се върне.
21:45 | 11.09.22 г.