За да се задържат покачващите се в глобален мащаб температури до не повече от 1,5 градуса по Целзий през този век, международната общност ще трябва да намали въглеродните емисии с 45% до 2030 г. и до нула до средата на века. Междувременно емисиите продължават да се увеличават всяка година, а увеличението се ускорява, като количеството емисии се увеличава с 1,6% през 2017 г. и с около 2,7% през 2018 г., за да достигне рекордно високи стойности през 2019 г. Прогнозира се, че глобалното търсене на енергия ще нарасне с около 27% до 2040 г., или 3,743 милиона тона петролен еквивалент. Ами ако съществува едно енергийно решение, което би могло да реши всички тези неотложни проблеми?
Макар да звучи фантастично, има цялостно решение. И в точно зад ъгъла, пише Хейли Заремба за Oilprice.
Една от най-мощните форми на енергия, която използваме днес, е ядрената енергия. Въпреки че съвременната ядрена енергия е изключително ефективна и създава нулеви въглеродни емисии, тя има много недостатъци и то такива, които не може да се пренебрегнат: потенциални ядрени сривове и радиоактивни отпадъци, които остават опасни за човешкото здраве в продължение на хиляди години.
Но има по-добър начин.
Нашите сегашни ядрени реактори се захранват с помощта на ядрен делене, процес на разделяне на атоми за генериране на енергия. От години учените търсят начин как можем да впрегнем ядрения синтез, процесът, който захранва слънцето, като свържат атомите заедно. Синтезът е мощен процес, няколко пъти по-мощен от деленето и генерира нулеви ядрени отпадъци, тъй като неговото гориво не е уран или плутоний, а водород.
„Постигането на контролирани реакции на сливане, които произвеждат повече енергия, отколкото ползват за генериране, и в търговски мащаб, се разглежда като потенциален отговор на изменението на климата", пише Натаниъл Гроунуолд за Scientific American. „Термоядрената енергия ще премахне нуждата от изкопаеми горива и ще разреши проблемите с периодичността и надеждността, свързани с възобновяемите енергийни източници. Енергията ще се генерира без опасните количества радиация, които предизвикват притеснения относно енергията от ядрен синтез", добавя Гроунуолд.
Вариантите за използване на ядрен синтез отдавна се разглеждат, но сега, с компании като подкрепяната от милиардера Джеф Безос General Fusion и множество стартъпи, работещи в дейността на ядрената енергия, мечтите бързо се превръщат в реалност. През тази седмица „най-значимият експеримент за ядрен синтез в света“ направи своя голям пробив.
Длъжностни лица от Международния термоядрен експериментален реактор (ITER), многонационален проект, базиран в Южна Франция, обявиха, че сега са само на 6 години и половина от „първата плазма“ в историята.
Проектът ITER, подкрепен от консорциум от 35 държави, сега е на 65% завършен.
Проектът е първият в света, като идеята е да се създаде реактор за термоядрен синтез. Въпреки че съоръжението е планирано да влезе в експлоатация в края на 2025 г., ще е необходимо още едно десетилетие (най-малко) за пълноценното му използване.
„Датата за първата плазма е зададена; ще натискаме бутона през декември 2025 г.“, заяви говорителката Сабина Грифит, добавяйки: „Ще минат още 10 години, докато стигнем до пълни операции с деутерий-тритий."
Ядреният синтез е изключително труден за постигане, защото екстремните условия - като тези в сърцето на слънцето - трябва да бъдат възпроизведени тук на Земята. Както е обяснено от Министерството на енергетиката на Съединените щати, "реакциите на синтез се изучават от учените, но трудно се поддържат за дълги периоди от време поради огромното количество налягане и температура, необходими за обединяване на ядрата."
Въпреки че ядреният синтез притежава отговор на някои от най-трудните проблеми на съвременния свят, часовникът тиктака, а много експерти казват, че дори и с ядрено сливане зад ъгъла времето не е на наша страна.
Експертите по въпросите на климата сега казват, че 12-годишният срок, който Междуправителствената експертна група по изменение на климата е дала на света да подобри климатичните условия, може да се наложи да бъде съкратен до 18 месеца. Ханс Йоаким Шелнхубер от Потсдамския институт по климата посочва: „Климатичната математика е брутално ясна: въпреки че светът не може да бъде излекуван в рамките на следващите няколко години, той може да бъде непоправимо увреден от небрежност до 2020 г."