Търговското напрежение между САЩ и Китай и надигащият се протекционизъм са реални заплахи за глобалната икономика, а останалият като че ли пренебрегва усилията за убеждаване на двете най-големи икономически сили да решат своите спорове, пише Nikkei Asia Review.
За да се противопоставят на този протекционизъм, Европейският съюз (ЕС) и 11-те страни от Транстихоокеанското партньорство (TPP-11) могат да се обединят, за да създадат обширна зона за свободна търговия.
Идеята вече е представена от редица учени, сред които професорите Заки Лади от Парижкия институт за политически изследвания и Шунпей Такемори от токийския университет „Кейо“.
И двамата са известни с обширните си трудове за правителствената политика, като Такемори е член на Съвета към японското правителство за икономическа и фискална политика.
Но времето за преговори приключи.
По-скоро разгръщането на грандиозен широкомащабен план придобива все по-ясен смисъл, като в същото време трябва да се избегне гнева на американския президент Доналд Тръмп, коjто може да възприеме подобно партньорство като предизвикателство за Вашингтон.
Едно от първите неща, които направи Доналд Тръмп, след като встъпи в длъжност, беше да изтегли САЩ от рамките на TPP, тогава TPP-12. Оттогава той държи на мнението, че многостранните търговски споразумения увреждат Америка. Неговата перспектива е свързана с това, че подобни съюзи размиват влиянието на САЩ в пактовете, докато двустранните споразумения дават на американците повече власт над по-слабите и по-бедни партньори в преговорите.
Имайки се предвид мнението на Тръмп, споразуменията за свободна търговия сега са значително по-трудни за постигане в сравнение с предишни години.
Според Японската организация за външна търговия към края на 2018 г. са влезли в сила 309 споразумения за свободна търговия. Но през същата тази година са били приложени само нови договорки, в сравнение с 10 от 2017 г. Стойностите отразяват напълно забавянето в тези сделки: от 79 споразумения между 2005 г. до 2009 г., до 67 от 2010 г. до 2014 г.
Един голям алианс между TPP-11 и ЕС обаче може да преобърне тази тенденция.
Япония успя да постигне споразумение с блока през февруари и сега е време да се изгради по-широк, цялостен мост, свързващ азиатско-тихоокеанския регион с Европа.
Подобно действие ще създаде търговски блок с невиждани размери, сливайки страните от TPP и тези от ЕС, чийто обединен дял достига 35% от световния брутен вътрешен продукт, което засенчва 24-те процента на САЩ и 15-те на Китай.
Партньорството не само ще бъде смел икономически ход, но и ще изпрати ясно формулирано политическо послание, че подписалите страни са поели ангажимент за принципите на свободна търговия. Освен това застъпниците на споразумението смятат, че подобно обединение ще защити членовете от последиците от търговската война между САЩ и Китай.
Алиансът може също така да подтикне Вашингтон и Пекин да разрешат бързо проблемите си вместо да създават допълнителна тежест за световната икономика. И TPP-11, и ЕС искат да изградят трайна рамка, която да премахне митата и да защитава интелектуалната собственост.
Привържениците на тази идея искат TPP-11 и ЕС да променят правилата за държавните субсидии за промишлеността, да ограничат ролите на държавните предприятия и да предложат по-добра защита на интелектуалната собственост. Новият блок също така ще осигури безопасни преки чуждестранни инвестиции и пазарен достъп, както и прозрачни и реципрочни обществени поръчки.
Всичко това ще изпрати не толкова ясен сигнал към Китай, за да отвори повече пазарите си и да ускори структурната реформа. Целите също са в съответствие с исканията на Вашингтон в настоящите двустранни търговски преговори с Пекин, което отваря вратата за бъдещо сътрудничество с САЩ.
Важно е да се отбележи, че връзката между TPP-11 и ЕС може да се укрепи Световната търговска организация (СТО) при атаката срещу механизмите за разрешаване на спорове.
Седемчленният апелативен орган на СТО има последната дума относно търговските спорове. Но в момента той разполага само с трима представители – минимумът, който му е необходим, за да функционира, тъй като Вашингтон е блокирал повторното назначаване на съдии, чиито мандати са изтекли. Тъй като сроковете за двама от останалите съдии трябва да приключат през декември, комисията може да стане напълно нефункционална до 2020 г.
За да се предотврати очертаващата се криза, партньорството между TPP -11 и ЕС би призовало страните да спазват решенията на първите инстанции на СТО, вместо да чакат окончателна присъда от Апелативния орган.
Това би могло да доведе до реакция от страна на администрацията на Тръмп, особено по отношение на ЕС.
Преговорите между САЩ и ЕС са в застой, а администрацията на Тръмп изглежда по-заинтересувана от решаването на търговските проблеми с Китай, докато ЕС е изправен пред силно разделен електорат, което се видя ясно по време на изборите за Европейски парламент през май.
Междувременно японският премиер Шиндзо Абе ще трябва да ускори търговските преговори със САЩ след изборите в горната камара на 21 юли. Американците търсят сделка, която включва покачване на вноса на американски земеделски продукти в Япония. Когато Абе и Тръмп се срещнаха в Токио през май, президентът изглежда смяташе, че сделка може да бъде постигната още през август. Самият Абе вероятно иска да разреши въпросите с търговията възможно най-скоро, въпреки че изглежда много трудно това да бъде постигнато до август.
При наличие на забавяне в ръста на световната икономика и свиване на бизнеса, наложително е многостранният подход в търговията да бъде засилен в лицето на протекционистките тенденции. Идеята за широко, тясно партньорство между TPP-11 и ЕС може да се окаже подходящо средство за постигане на това.