Може ли да бъде разбит китайският монопол върху редките метали?

Група от седемнадесет метали, чиито имена повечето от нас никога не са чували, се превърнаха в централна тема в търговската война между Пекин и Вашингтон. Производството на редките елементи, използвани в безброй продукти - от електронни дисплеи до лазери и електрически автомобили, в момента се доминира от Китай и има вероятност именно тези земни минерали да бъдат оръжието на най-силната азиатска икономика за постигане на световно господство, пише Ирина Слав от Oilprice.

Съществува, обаче, прецедент. 

Още през 2011 г., след като териториалният спор между Китай и Япония загрубя, Пекин наложи на своите съседи ембарго върху износа на редки земи.

В Китай са ситуирани 85% от производствения капацитет на редкоземните метали в света и, за разлика от други страни, Пекин е прекарал десетилетия в разработването на най-ефективните технологии не само за извличането на тези елементи, но и за преработката им.

Накратко, Китай разполага с ресурсите и технологията за извличането им. В търговската война това е голямо предимство.

САЩ са внесли 80% от редкоземните метали, които са използвали между 2014 и 2017 г., съобщава Ройтерс. В момента в страната работи само една мина за такива елементи - Mountain Pass в Калифорния.

Според проучване Mountain Pass стои зад една десета от световните доставки на редкоземни елемен, но няма капацитет за преработка на металите на място, така че всичко, което се добива в Mountain Pass, се доставя в Китай за преработка.

Азиатската страна разполага с годишен капацитет за преработка на такива елементи в размер на 220 000 тона годишно. Това е пет пъти повече от комбинирания капацитет за преработка на останалия свят. И така, тук вече може да се говори за почти пълна зависимост.

Проблемът с отхвърлянето на тази зависимост е двупосочен. От една страна, рециклирането е изключено и ще остане извън въпроса само защото редкоземните метали се използват в такива малки количества, че не остават достатъчно за рециклиране. Дружествата за рециклиране изобщо не ги възстановяват, когато отделят материали от електронни устройства. Малко са компаниите, които процедират по този начин и създават технологии, които да се занимават само с рециклиране на редки метали. Все пак има такива примери.

Apple, например, създаде робот на име Дейзи, който може да възстанови 32 килограма редкоземни метали от 100 000 рециклирани смартфони iPhone. Компаниите в Азия също пускат в експлоатация заводи за рециклиране на редкоземни метали, но засега в сравнително малък мащаб. Изглежда, че рециклирането на редкоземни метали най-вероятно ще трябва да почака.

Алтернативните материали също се проучват с известен успех, но редкоземните остават доминиращ избор за електрониката и различни други продукти. Литиево-йонните батерии все още доминират в батерийната индустрия въпреки множеството потенциални претенденти.

Компанията оператор на "Mountain Pass" заяви, че планира да отвори отново съоръжението за рафиниране в мината до края на 2020 г. Това със сигурност ще бъде начало на процеса за намаляване на тази неудобна зависимост от Китай.

Една австралийска компания, Lynas, по-рано тази година сключи сделка с Blue Line Corporation в Тексас за съвместно изграждане на съоръжения за отделяне на редкоземни метали.

Преодоляването на китайското господство при редкоземните метали ще отнеме години, но е необходимо, защото търсенето на тези седемнадесет елемента само ще продължи да нараства, тъй като хората все повече зависят от продукти, които не могат да работят без тях.