Конфликтът с Иран: Как се стигна до тук и какво следва

Това е инцидент, който се вписва в предисторията на една война. Защото показва колко високо е напрежението в Персийския залив и защото самият залив крие опасността от по-нататъшна ескалация. И понеже повдига въпроса за основните военни способности на двете страни, след като в четвъртък сутринта над Ормузкия пролив се сблъскаха два вида оръжия, които Иран и Съединените щати владеят най-добре - ракети и дронове, посочва Bloomberg TV Bulgaria.

Въпреки че новината дойде в писмен вид, в думите на Хюсеин Салами се долавяше гордостта, с която главният командир на Иранската революционна гвардия обяви успешния обстрел на американски безпилотен самолет. Въздушният удар е предупреждение към враговете на Иран, пояснява той. „Те ще бъдат сигурни, само ако зачитат нашия суверенитет, нашата национална сигурност и националните интереси на великия ирански народ", се казва в изявление на ръководителя на мощните ирански паравоенни части, разпространено от информационната агенция Tasnim. „Ние не искаме война с други страни“, добави Салами заплашително, „но сме напълно и абсолютно готови за война“.

И досега потенциалът за ескалацията на този инцидент бе особено висок. За първи път от години Иран открито признава целенасочена атака на държавни ирански сили срещу американски военен обект. Това ни доближава много повече до война, отколкото всяко едно друго събитие от последните седмици. Напрежението се покачи, след като в началото на май Иран обяви, че ще престане да спазва важни разпоредби от ядреното споразумение с международната общност от 8 юли, освен ако страната не се възползва от икономическите ползи, предвидени в споразумението. Съединените щати изпратиха малко по-късно бойни единици в Персийския залив, след като правителството във Вашингтон заяви, че нападение срещу американските сили от страна на Иран или неговите съюзници е неизбежно. С обстрела на безпилотния дрон този четвъртък всъщност стана точно това - макар и при непредвидени обстоятелства.

Но нека дадем малко предистория.

През 2015 г. Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма, като се придържа към тежките санкции, наложени от страните, които се притесняват, че Техеран разработва атомна бомба. През изминалата година той продължи да спазва ограниченията въпреки решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да се оттегли от споразумението и да въведе отново санкции на САЩ. Сега Иран заплашва да наруши знаковото споразумение, като надхвърли тавана на запасите от нискокачествен уран, ако Европа не предприеме действия за облекчаване на натиска от затягането на санкциите в САЩ. Напрежението продължава да нараства в региона, докато Тръмп обвинява Иран за редица атаки срещу петролни танкери в Персийския залив.

Bloomberg дава отговори на някои от по-важните въпроси по темата.

Какво предизвика хода на Иран? САЩ засилиха икономическия си натиск върху Иран в началото на май, когато изтекоха изключения, които позволиха на осем правителства да купуват ирански петрол. Целта на администрацията на Тръмп е да доведе износа на ирански петрол, който представлява почти половината от продажбите на страната в чужбина, до нулата. Санкциите на САЩ вече вкараха иранската икономика в рецесия, а Международният валутен фонд прогнозира 6% спад през тази година след 4% миналата година. Понижението е сериозен удар по президента Хасан Рухани, който подкрепи ядреното споразумение като начин да се сложи край на изолацията на Иран и да се съживи икономиката.

Какво общо има обогатеният уран с икономиката?

Нищо общо, поне директно. Иран засилва обогатяването като начин да накара европейските страни в ядрената сделка да направят нещо, което да облекчи последиците от санкциите на САЩ. Тези страни - Франция, Германия, Великобритания и Европейският съюз - споделят желанието да ограничат ядрените дейности на Иран - чрез диалог. Също така Иран смята ограниченията на ядрената си програма за ограничение на суверенните си права, макар че винаги досега е отричал да се стреми към разработване на ядрено оръжие. Техеран имаше желанието да се придържа към ограниченията в замяна на облекчаване на санкциите, но оттеглянето на САЩ остави у иранците чувството, че са били лъгани.

Защо Доналд Тръмп се отказа от сделката?

Тръмп винаги е бил противник на споразумението с Техеран, макар и само защото бе договорено от Барак Обама. Той многократно говореше за „най-лошата сделка, сключвана някога", която не можела да попречи на Иран да разработва ядрени оръжия. Имало „окончателни доказателства", които президентът на САЩ все още не е представил. Тръмп оправдава отмяната на сделката на 8 май 2018 г. и с факта, че Ислямската република продължавала да работи по разработването на балистични ракети, които можели да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, дори и след международното споразумение. Ракетната програма на Техеран се сблъсква с критики не само от САЩ, но и от ЕС.

Режимът на Иран подчертава, че тя не нарушава нито ядреното споразумение, нито резолюция 2231 на ООН, която беше приета единодушно през юли 2015 г. в контекста на ядреното споразумение. В нея се казва: „Иран е задължен да не се занимава с дейности, свързани с балистични ракети, предназначени за използване на ядрени оръжия, включително изстрелвания с ползването на технологии за такива балистични ракети".

Иран твърди, че това не е строга забрана за тестване на ракети и също така отрича, че тестваните ракети могат дори да бъдат оборудвани с атомна бойна глава.