Близо половината от електричеството в световен мащаб ще се набавя от възобновяеми източници, като разходите за вятърни и соларни енергийни генератори и съхранение ще продължават да намаляват.
Тази огромна промяна в рамките на следващите три десетилетия ще дойда на фона на увеличаването с 62% на търсенето на електричество и инвестиции на стойност 13,3 трлн. долара в нови проекти, посочва се в доклад на BloombergNEF, публикуван във вторник.
Отказът от изкопаеми горива има значителни последствия за енергийните пазари и борбата срещу климатичните изменения. Вятърът, соларните генератори и батериите за съхранение се очаква да позволят на енергийния сектор да изпълни своя дял в съкращаването на въглеродните емисии, заложено в Парижкото споразумение за климата, поне до 2030 г., показват данните на BNEF.
След това страните ще трябва да потърсят нови технологии, за да продължат да намаляват вредните емисии при разумни разходи, посочва Матиас Кимел, водещ анализатор в доклада.
„За да достигнем желаното ниво на емисии, се нуждаем от нещо друго“, казва Кимел в интервю.
До 2050 г. слънчевата енергия и вятърът ще осигуряват почти 50% от електричеството в света. Хидроенергията, ядрената енергия и други възобновяеми източници ще осигуряват други 21%, посочват от BNEF. Въглищата ще са най-големият губещ, като делът им ще спадне от 37% днес до 12% през 2050 г.
15:42 | 13.09.22 г.