Йорданският крал Абдула реагира гневно на всеки намек, че може да приеме американското споразумение за прекратяване на арабско-израелския конфликт, което би превърнало страната му в родина за палестинците.
Говорейки пред въоръжените сили през март, той отхвърли идеята за Йордания като алтернативна държава на палестинците, казвайки "В крайна сметка ние нямаме ли право на глас?"
Вече сблъскващ се с икономическо недоволство в страната, Абдула трябва да лавира между дипломатическите стъпки на неговите съюзници от САЩ, които преобръщат едно регионално статукво, на което в продължение на десетилетия се основаваха вътрешната политика и външните отношения на Йордания.
След създаването на Израел през 1948 г. Йордания прие повече палестинци от която и да било друга страна, като според някои оценки в момента те са над половината население.
Поради тази причина всички промени в международния консенсус за решение с две държави за Израел и Палестина и за правото на палестинските бежанци да се върнат в това, което в момента са Израел и палестинските територии - право, което дълго време беше подкрепяно от политиката на САЩ - се усещат в Йордания по-силно, отколкото на което и да било друго място, пише в свой анализ Ройтерс, цитиран от БТА.
Отдавна обещаваната "Сделка на века" на президента на САЩ Доналд Тръмп, целяща да разреши конфликта, остава тайна, но изтекли детайли показват, че тя предвижда отказ от идеята за създаване на пълноправна палестинска държава, заменяйки я с ограничено самоуправление в част от Окупираните територии, което би подкопало правото на палестинците да се завърнат.
Тя предвижда разширяване на ивицата Газа в част от Северен Египет, под египетски контрол, като палестинците ще имат и по-малка част от Западния бряг и някои области в околностите на Ерусалим. Те няма да имат и контрол над границите си според изтеклата информация.
Опасенията на Йордания за това, което планът вещае за региона, за нейните палестински граждани и за собствената й вътрешна политика, се засилват от готовността на Тръмп да променя политиката на САЩ.
Американски представители отричат да обмислят превръщането на Йордания в държава на палестинците, да я подтикват да участва в управлението на части от Западния бряг или да поставят под съмнение правото на династията на крал Абдула да бъде пазител на свещените места в Ерусалим. Но радикалният подход на Тръмп към проблема и неотдавнашните изявления на неговия посланик в Израел, че еврейската държава има право да анексира част от Западния бряг, не помагат особено за успокояването на йорданските притеснения.
Палестинците в Йордания
В Йордания няма много теми, които да носят по-голям политически заряд от ролята, настоящето и бъдещето на палестинците там. Проблемът е толкова деликатен, че правителството не публикува данни колко от 8-те милиона граждани са от палестински произход, макар че неотдавнашен доклад на Конгреса на САЩ ги оценява на над половината. Въпреки отричането на САЩ, йорданците се страхуват, че Тръмп се връща към стар израелски рефрен: че Йордания е Палестина и че това е мястото, където трябва да отидат палестинците от Западния бряг.
Това не би могло да се случи в по-неподходящ момент за 57-годишния крал Абдула, чиято страна е изправена пред икономически предизвикателства, довели миналата година до протести и смяна на правителството.
Макар че много палестинци са интегрирани в Йордания и много потомци на бежанци никога не са стъпвали в историческата си родина, някои йорданци никога не са приемали, че те ще останат за постоянно.
Те се опасяват, че планът на Тръмп може да промени демографията и политиката на една страна, оформени под влиянието на присъствието на палестинци, които са пълноправни граждани, но са маргинализирани и смятани за политическа заплаха от някои етнически йорданци.
Но решението на Абдула Йордания да присъства на икономическата конференция, която е част от плана на САЩ, показва, че въпреки засилващите се притеснения в обществото, Аман не може да пренебрегне натиска на по-богати и влиятелни съюзници от Запада и Персийския залив.