Влошаването на отношенията САЩ-Китай крие риск да разпокъса света

Отношенията между САЩ и Китай по време на управлението на президента Доналд Тръмп се превърнаха в напрегнато съперничество. Ситуация, която е твърде различна от мекия подход на западните сили досега и крие риск да разпокъса света при неясни засега разделителни линии, коментират експерти. Това посочва в свой анализ Франс прес, цитиран от БТА. 

От търговската война до напрежението в Южнокитайско море има редица фактори, които, бележат навлизането в период на силно и продължително съперничество между Китай и САЩ, посочва Алис Екман, която е експерт по проблемите на Китай във Френския институт по международни отношения (Ifri).

"В американската политика се наблюдава промяна в парадигмата със силно отражение върху двустранните отношения, които са най-важните в света, а от там и за глобалната сигурност", коментира Брахма Челаней, професор в индийския мозъчен тръст Център за политически изследвания.

"От Ричард Никсън до Барак Обама, сменящите си един след друг американски президенти са помагали за оформянето на Китай като икономическа сила", припомня той пред АФП.

Всичко се промени с Доналд Тръмп. След като взриви многостранния ред, доминиран от западните сили от началото на следвоенния период, президентът на САЩ задейства втората фаза на геополитическата си ракета: да се противопостави на все по-победоносния Китай с ожесточена търговска война, налагайки големи мита и отбелязвайки, че помирителната политика на предишните президенти е била зловредна.

Американската промяна е дълбока и "ще продължи и след" управлението на президента Доналд Тръмп, според Челаней, защото във Вашингтон има консенсус, че предишната политика на "конструктивния ангажимент" (определение за политиката на президента Бил Клинтън - бел. ред.) към Китай се е провалила и трябва да бъде сменена с по-твърд курс.

Според Тръмп "фаталната грешка" е присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) през 2001 година", обяснява пред АФП Жан-Франсоа Ди Меглио, президент на консултантската група Asia Centre.

"През годините преди 2001-а имахме китайско ръководство, което накара САЩ и ЕС да си кажат: "нека да им даден нещо повече от ползата от съмнението, да отворим вратата си за тях, да им дадем статут на нововъзникваща пазарна икономика" в СТО, припомня той.

"Китай възприема това като огромна победа. Именно от 2001 година търговските излишъци нарастват стремглаво, а валутните резерви на Пекин стават значителни", допълва експертът.

Към два паралелни свята

Засега политиката на Доналд Тръмп изглежда няма големи отрицателни последици за САЩ. При все това обаче тя не е лишена от рискове, като се има предвид икономическата мощ на Китай и силното разпространение на неговото световно геополитическо влияние.

"Да бъдат унижени китайците (...) означава приемниците (на Доналд Тръмп) да бъдат изправени пред огромен проблем с Китай, който не е Северна Корея, Япония, Канада, Европа или Мексико", все геополитически играчи от по-малък мащаб, които Тръмп разиграва без особени проблеми, според Ди Меглио.

И дори търговската война да не се изостри, семената на раздора са много, макар да не водят задължително до "капана на Тукидид" - понятие, въведено от американеца Греъм Алисън. Според него всяка нововъзникваща сила влиза неизбежно в конфликт в даден момент с доминиращата сила. Тази идея не предизвика ентусиазъм у експертите, анкетирани от АФП.

"В дългосрочна перспектива може да се прогнозира появата на два съперничещи си полюса", на "две различни форми на глобализация", твърди г-жа Екман, всяка от тях водена от лидера си и следващи два паралелни пътя.

"Поляризацията на международните отношения по този начин би могла да стане причина за появата на нова форма на надпревара между инфраструктурни мрежи, норми, международни институции и т. н.", твърди тя.

"Ако правите спътник в Европа за Китай, вие сте длъжни да замените всички елементи, които биха могли да послужат на американците. Представете си същото в сектора на телефонията, автомобилостроенето, в още много други сфери и пред вас се очертава разпокъсване на света, очертанията между отделни части не могат да се видят", допълва Ди Меглио. "Дали те ще минат през Германия? В Централна Европа? В Централна Азия?"

При тази схема, според г-жа Екман: "Другите страни ще могат да избират според предлагането, а изборът им ще се определя от техните политически предпочитания и икономическите им уязвими места, за да се присъединят към едната или другата от двете страни".

/БТА/