Спъвана от рецесия и едно от най-високите равнища на инфлация в света, Аржентина може би върви към следващата от поредицата икономически кризи, сполетели я през последните 70 години.
Потребителските цени скочиха с над 54 % през 12-те месеца до март въпреки усилията на централната банка да контролира инфлацията. Това подхранва бедността и влошава още повече бизнес климата, помрачен от задушаващо високите лихви по кредитирането.
Песото, което загуби 50,5 % от стойността си спрямо щатския долар през 2018 година, поевтиня с още 15% от началото на текущата година. Това принуди централната банка да смекчи ограниченията за намеса на валутния пазар.
Положението застрашава шансовете на президента Маурисио Макри да бъде преизбран през октомври. Как е възможно това отново да се случи в страна, която навремето бе по-богата от всичките си латиноамерикански съседи взети заедно, пита Ройтерс в свой материал, цитиран от БТА. Макри ли е виновен? Макри бе избран в края на 2015 година като застъпник на свободния пазар с обещание да нормализира икономиката след осемгодишното управление на президента Кристина Фернандес де Киршнер. Тази популистка харчеше с лека ръка и в същото време наложи строг правителствен контрол над пазарите.
Макри назначи правителство от технократи, които обещаха да използват общоприети мерки, за да забавят инфлацията, да привлекат вълни от преки чуждестранни инвестиции и да изведат страната на пътя към устойчив икономически растеж.
Само че някои от мерките, за които Макри твърдеше, че ще излекуват икономическите болежки на страната, само причиниха нови болести.
За да привлече инвестиции, Макри се зае да свие бюджетния дефицит. На първо място в списъка му за намаляване на разходите бяха щедрите държавни субсидии за комуналните услуги, които помогнаха на домакинствата да се възстановят от фалита по суверенните дългови книжа на страната през 2001-2002 година и шоковото обезценяване на валутата, потопило в бедност милиони аржентинци от средната класа.
Колкото и полезни от бюджетна гледна точка да бяха съкращенията на разходите, предприети от Макри, те неволно оказаха отрицателен ефект върху хората, които дълго време приемаха субсидиите за гарантирани. При всяко намалява на субсидиите за вода, електричество или отопление, месечните сметки на гражданите се увеличаха.
Нарасналите плащания за комуналните услуги задушиха икономиката, тъй като намалиха потребителските разходи в други сфери и тласнаха нагоре инфлацията, защото компаниите увеличиха цените на стоките и услугите, за да могат да плащат собствените си сметки.
10:59 | 13.09.22 г.